Винаги в същия ден
- Автор: Никълс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Винаги в същия ден». Краткое содержание книги:
След десерта — шербет от ягоди от собствената им градина, който той засипва с похвали — Декстър помага на Силви да отнесе чиниите в къщата — безупречно имение от червени тухли. Влизат в кухнята във викториански провинциален стил и започват да зареждат съдомиялната машина.
— Непрекъснато бъркам братята ти.
— Ето един добър начин да ги запомниш — Сам е злобен, Мъри е подъл.
— Не мисля, че ме харесват.
— Те не харесват никого, освен себе си.
— Май ме смятат за фукльо.
Тя улавя ръката му над кошничката с прибори.
— Има ли значение какво мислят роднините ми за теб?
— Зависи. Има ли значение за теб какво мислят роднините ти за мен?
— Малко, предполагам.
— Е, тогава и за мен е важно — отговаря съвсем искрено той.
Тя застива и го поглежда изпитателно. Освен на смеха на обществени места, Силви не е привърженичка и на показната любвеобилност, на прегръдките и гушкането.
Сексът със Силви напомня оспорвана игра на скуош; причинява му мускулна треска и го оставя със смътното усещане, че е изгубил. Физическият контакт е рядко явление и когато се появява, изниква сякаш изневиделица — ненадейно и ожесточено. Сега тя внезапно стисва врата му с длан и го целува силно, улавя същевременно другата му ръка и я притиска между бедрата си. Той поглежда очите й — широко отворени и напрегнати, и се постарава лицето му да изрази желание, а не болка от забитата в прасците му врата на съдомиялната машина. Чува как семейството влиза в къщата, наглите гласове на близнаците отекват в коридора. Опитва се да се отдръпне, но долната му устна, приклещена здраво между зъбите на Силви, се разтяга комично като на анимационен герой. Той изскимтява, а тя се засмива и пуска устната му, която се прибира като ластик.
— Едва ще дочакам да си легнем — задъхва се Силви, докато той проверява за кръв с опакото на дланта си.
— Ами ако ни чуят родителите ти?
— Няма значение. Вече съм голямо момиче.
Той се пита дали да й го каже сега — че я обича.
— За бога, Декстър, тенджерите не се слагат направо в машината. Първо се изплакват.
Тя тръгва към дневната и го оставя да плакне тенджерите.
Декстър не се плаши лесно, но в това семейство има нещо, нещо самодостатъчно и самодоволно, което го принуждава да е нащрек. Определено не е въпрос на класа; и той е отрасъл в привилегирована среда, макар и по-либерална и бохемска от консервативните тори Коуп. Тревожи го принудата да се доказва като победител. Семейство Коуп са ранобудни птици, планинари, плувци, здрави, енергични, надменни, и той се зарича да не им позволи да го сломят.
Влиза в дневната и Силите на Оста се вторачват в него и замлъкват припряно, сякаш са го обсъждали. Той се усмихва уверено и се отпуска в едно от ниските канапета с дамаска на цветя. Дневната е издържана от начало до край в стил провинциален хотел; дори списанията „Провинциален живот“, „Поглед отвътре“ и „Икономист“ са подредени ветрилообразно върху масичката за кафе. За миг се възцарява тишина. Часовникът тиктака и той обмисля да се пресегне към броя на „Лейди“, когато:
— Сетих се! Да поиграем на „Там ли си, Мориарти“! — обажда се Мъри и семейството започва да кима одобрително, включително Силви.
— Какво е „Там ли си, Мориарти“? — пита Декстър и семейство Коуп дружно поклащат глави, възмутени от невежеството на пришълеца.
— Прекрасна домашна игра! — отговаря Хелън и за пръв път тази вечер изглежда оживена. — Играем я от години!
Междувременно Сам вече свива на руло един брой на „Дейли Телеграф“ и го превръща в дълга твърда пръчка.
— Единият е със завързани очи и държи навит вестник. Двамата коленичат един срещу друг и вторият…
— … който също е със завързани очи — поема щафетата Мъри, ровейки същевременно из чекмеджетата на автоматичното писалище за ролка тиксо. — Онзи с навития вестник казва: „Там ли си, Мориарти?“.
Подхвърля тиксото на Сам.
— А другият отговаря „Да!“ или „Тук съм!“ и после се навежда напред или настрани, за да не го улучат. — Сам донавива вестника като твърда бухалка. — Защото целта е да се ориентираш по звука и да удариш съперника.
— Имаш три опита; пропуснеш ли и трите пъти, оставаш и следващият цели теб — додава Силви, въодушевена от перспективата да се позабавляват във викториански стил. — А ако улучиш, си избираш следващия съперник. Поне ние я играем така.