Винаги в същия ден

— Мисля, че не бива.

— И аз мисля така. — По лицето му се изписа облекчение и тя отново се почувства оскърбена. „Защо не“, помисли си. Да не би да се срамува от нея?

— Ясно. И защо?

— Защото ще полудея. От напрежение имам предвид. Ти ще си там. Аз няма да мога да направя, каквото искам да направя.

— Така ли? Какво искаш да направиш? — попита тя, въпреки че знаеше отговора.

Той обгърна нежно врата й с ръка, а нейната се вдигна към кръста му и те се целунаха на улицата сред забързаните в лятната привечер хора и това бе най-сладката целувка, която щяха някога да познаят.

Така започва всичко. Всичко започва тук, днес.

И после… свърши.

— Е. Довиждане — каза той и се заотдалечава заднишком.

— Надявам се — усмихна се тя.

— И аз се надявам. Чао. Ем.

— Чао, Декс.

— Доскоро.

— Доскоро.