Битие [bg]

Тогава Хакер не беше обърнал особено внимание на думите й. В края на краищата тази мания си беше нейна, не негова. И сега съжали, че не си е направил труда да се вслуша в думите й и да ги разбере. Както и да е, горката Лейси вече сигурно не беше на себе си от тревога.

Съсредоточи се върху сегашния момент и глада си, доплува до делфина и посегна към предложената храна.

Създанието обаче рязко се дръпна в последния момент и го заля със стакато от звуци. Хакер преглътна внезапно надигналото се раздразнение и гняв, макар да не му бе лесно.

„Опитай да спреш, когато си на път да реагираш прекалено бурно — съветваше го някогашната му психотерапевтка, преди да я уволни. — И винаги си помисли дали зад случващото се не стои някаква причина. Нещо различно от суетата.“

Когато делфинът отново приближи муцуна, имплантът в челюстта му повтори ритъма и му предложи рибата за втори път.

„Опитва се да ме научи на нещо“ — осъзна Хакер.

— Това да не е кодът за риба? — попита той. Знаеше, че шлемът му ще пресъздаде гласа му, но изобщо не очакваше създанието да разбира английски.

За негово изумление делфинът поклати глава.

Не.

И то доста недвусмислено „не“.

— Ъ-ъ-ъ. — Хакер примигна и опита отново. — Тогава да не би да означава „храна“? „Яж?“ „Измий си ръцете преди вечеря?“ „Здрасти, приятел?“

Последното предположение бе посрещнато с одобрително цвъртене и делфинът метна надупчения от зъбите му кефал на Хакер, който изведнъж изпита вълчи глад. Разкъса рибата на парчета и ги напъха през тесния отвор на шлема си, без изобщо да му пука, че наред с месото вътре влиза и солена вода.