Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
— Не мога да се въздържа, Паоло.
— Разбира се, че можеш!
Майкъл поклати глава.
— Мислиш си, че си сложил точка, щом се влюбиш. Или когато се ожениш. Или когато станеш баща. Но той никога не престава — този глад. — Майкъл го погледна тъжно с изражение на братска привързаност. — Според теб светът се върти около бебетата. Мислиш си, че това е най-важното. Къде ти! Желанието движи света. Чукането. Винаги да чукаш някоя нова жена. Това е играта. Да го искаш. Желанието. Наречи го както щеш. Бебетата са само остатъчен продукт.
— Не и за мен. Не и за моята жена.
Майкъл поклати глава.
— Според теб жените са по-различни? Същите са като нас. Това е голямата тайна. Жените са като нас. Не подминават удоволствието, щом могат. Никоя друга не се чука както отегчената съпруга и майка. — Майкъл се замисли и се загледа в срещуположния край на празния автосалон. — Освен, предполагам, ако не си женен за нея.
Попи се усмихна на Джесика.
Победоносна усмивка, широка, с оголени венци, малко несигурна в ъгълчетата, но определено предназначена за леля й. За подсилване на изпълнението зарита с крака, като че ли се опитваше да плува по гръб в креватчето.
— Познава ме, нали? — попита Джесика. — Започва да ме разпознава!
— Виж я ти малката лигла! — Меган разтърка очи, за да прогони сънливостта. — Самото очарование и доброта в присъствието на леля си.
— О, не е лигла! — Джесика се надвеси над креватчето и гушна племенницата си. Бебето загука от удоволствие. — Ангелче ми е тя!
— Ангелчето не спря да реве половината нощ. Вдигна такава врява, че съседът отдолу наду диска на Фифти Сент. Но не се е родил още рапър, който да се мери с Попи.
Бебето метна на майка си безразличен поглед. Кърк влезе в стаята, бършейки мократа си коса с кърпа.
— Трябва да се махнем от този апартамент — каза му Меган.
— Напълно съм съгласен.
— Как е тя? — попита Джесика, вдигна Попи да я огледа по-добре и я погали по стърчащата коса.
— Колики — отвърна Меган.
— Колики? Среща се при конете.
Меган кимна.
— При конете и бебетата. Пищи сякаш е дошъл краят на света. После заспива, но ти вече си се разсънила. И когато най-после започнеш да се унасяш, отново започва да плаче с цяло гърло.
Джесика замълча, въздържа се. Тя люлееше Попи на ръце и бебето гукаше от удоволствие. После каза:
— Щастливка си да я имаш, Меган.
— Знам, Джес — усмихна се насила Меган. Искаше да покаже любовта, която изпитваше към бебето си. Ала това бе само част от историята и искаше сестра й да разбере, че не всичко е розово, когато имаш дете. — Знам, че съм щастливка, но никога не съм предполагала, че човек може да бъде толкова уморен.
Меган отиде в кухнята и се върна с два биберона залъгалки с форма на животински муцуни. Едната представляваше усмихната меча муцуна, а другата тигър, който се облизва.
— Ако пак надуе гайдата и не спира, пъхни някоя от тези в бездънната й паст.
— Залъгалки? — Не можа да повярва Джесика, сякаш Меган беше извадила две цигари марихуана. — Ти не си ли против залъгалките? Мислех, че бебетата се пристрастяват към тях и са вредни за зъбите.
Меган се засмя.
— Бях против храненето с шише. Бях против залъгалките. Бях против това да тичаш всеки път, когато бебето заплаче. После родих Попи и знаеш ли какво се промени? Всичко! Добрите намерения, образователните книги за бебета, дълбоките ми убеждения относно кърменето отидоха на боклука. Това са глупости, Джес. До едно. Просто трябва да се справиш някак. Трябва да оцелееш.
Меган положи длан върху яйцеподобната главичка на бебето. Попи се сгуши в прегръдките на Джесика и студено отвърна лице от майка си.
— Истинско бебе — изрече Меган и отдръпна ръка. — Истински свят.
Най-приятната част в обучението по гмуркане на новаци бе, когато човекът за първи път изплуваше на повърхността.
Малък процент от начинаещите се паникьосваха — сваляха си маската и се бореха да си поемат въздух, сякаш бяха ексхумирани от някакъв клаустрофобичен влажен гроб, — но повечето бяха възхитени. Не спираха да възхваляват възторжено изобилието от морска флора и фауна, фосфоресциращите цветове на коралите, усещането за летене, до което се доближаваше плуването под вода.