Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Там долу се криеше друг свят — по-добър, по-свободен — и повечето хора се влюбваха в него от пръв поглед. Това усещане липсваше в новата му работа. Седем сутрини в седмицата Кърк водеше курс по гмуркане за начинаещи в един басейн на една частна къща в „Батърси“. В „Батърси“ всичко бе различно.
Нямаше риби, нито корали, нито чувството за безкрайно пространство, сред което лежаха останките на катастрофирали преди векове кораби, по-високи планини от Еверест и по-големи водопади от Ниагара.
Само малка синя кутийка, пълна със силно хлорирана вода, където млади жени и мъже — повечето бяха на двайсет-трийсет години и се готвеха за ваканционните си забавления в Индийския океан, Карибите или Червено море — се мъчеха да се задържат под водата и да научат основите на гмуркането.
В задната стаичка на магазина за леководолазна екипировка на Еджуеър Роуд ориентираше курсистите в необходимата теория, за да получат свидетелството си за гмуркане, което бе равносилно да се опитваш да обясниш магията.
Заплащането не беше голямо. В този занаят беше така. Правиш го от любов. Но любовта не може да ти плати наема, затова в следобедите Кърк се качваше на колелото, което не беше негово, и доставяше сандвичи и кафе в Ситито, докато не станеше време да се прибере и да смени Джесика.
Меган знаеше за работата му в „Батърси“. Обаче не й каза за втората си работа с доставката на закуски за брокерите, банкерите и застрахователните агенти. Не й каза, защото искаше тя да се гордее с него. Както той се гордееше с нея.
Меган беше всичко, което искаше. Попи също — красиво дете — и той беше сигурен, че безкрайният плач щеше да престане все някой ден и всичко щеше да се оправи.
Само че животът в Лондон — сивите улици, намръщените лица, желанието да избягаш, дори и у хора, които не мечтаят да живеят на друго място… Не така си представяше живота си.
Секс, сън, слънце, истинско гмуркане — тези любими занимания някак си бяха оставени в миналото. И той се чудеше. Наистина се питаше.
Колко можеш да пожертваш за човека, когото обичаш, и да продължиш да го обичаш?
Джесика буташе количката на Попи през мръсните многолюдни улици и си мислеше, че повечето от майките тук изглеждаха напълно изтощени.
Състарени без време. С петносани дрехи, които не биха приели дори в „Оксфам“8. Мазни неподдържани коси. Съсипани до крайност. Напомняха й на някого. Шокира се, когато осъзна, че й напомняха на Меган.
Но у сестра й го нямаше гнева. Тези жени бяха ядосани на света, на децата си — какъв език използваха само, когато малчуганите се застояваха на щанда за сладки неща! Подхождаше по-скоро на моряци в отпуск на брега, отколкото на млади майки, които пазаруваха с децата си. Ядосани бяха и на самата Джесика, която непохватно насочваше модерната триколесна количка на Попи през тълпите от млади майки в „Хакни“ и тяхното врещящо, хленчещо, зле облечено и с мръсни муцунки потомство.
— О, скъпа, гледай си проклетите колела! — каза една, без да си прави труда да вади цигарата между устните си. — Едва не ми прегази краката!
— Извинете! — рече Джесика и се усмихна вежливо.
Със стройната си фигура, безупречни дрехи, незабележим грим и ненатрапчива любезност Джесика нямаше нищо общо с крещящите и безвкусно облечени кобили за разплод от „Съни Вю“. И все пак знаеше, че я вземат за една от тях, и сърцето й се изпълваше с радост.
Млада майка, запътила се към парка да разходи бебето на свеж въздух, навън сред света със собствената си кръв и плът.
Глава 20
В късното утро детската площадка беше окупирана от млади майки от „Съни Вю“. Докато прохождащите бебета щрапаха важно и целеустремено между тях, а пеленачетата дремеха в количките, жените се изтягаха на въртележката и люлките, облягаха се на катерушката, приказваха си и пушеха.
Имаха собственическо отношение към площадката, защото само преди няколко години самите те са били сред тийнейджърите, които са се събирали тук късно следобед, лениво са се изтягали на люлките или леко са се въртели на въртележката, бъбрейки и пушейки.
Джесика и Попи оставаха малко настрани, заети с храненето на войнствените гъски от „Ийст Енд“, които живееха в парка. Джесика им подхвърляше стар хляб, а яркосините очи на Попи блестяха от възхита, докато гъските крякаха около тях.
— Тя е един малък разбойник, вашето бебче.
Беше една от младите майки. Едва излязла от тийнейджърските години, с хубаво лице и две късо подстригани момченца, които се мотаеха в краката й. Джесика се сепна, когато схвана, че жената — по-скоро момичето — говореше за Попи.
8
Международна благотворителна организация, основана в Англия през 1942 г.; магазини на същата организация за дрехи втора употреба. — Б.пр.