Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
— Истински малък разбойник — повтори жената. Дръпна си дълбоко от марлборото. — На колко е? Около четири месеца?
— Пет. — Джесика изкъшка на патиците и стисна Попи по-близо. — Роди се малко по-рано.
— Недоносена? После си наваксват. — Тя посочи побойника с почти обръсната глава около нея. — Трийсет и петата седмица, този тук. Приличаше на пържено пиле „Кентъки“, не на бебе. Никога няма да речеш.
Младите майки започнаха да надават гальовни звуци към Попи и Джесика се оказа привлечена от групата.
На пръв поглед никога не би предположила, че са способни на такава нежност. Все пак беше виждала същите тези жени да крещят обидни думи в супермаркета. Може би децата внасяха в живота им нежност, която иначе липсваше.
Тя се настани на свободната люлка, докато жените отрупваха с внимание Попи, сякаш всяко ново бебе бе чудо, което не можеха да си обяснят. Чудно — искаха да научат името на бебето, но никой не попита Джесика за нейното.
Тя осъзна, че няма нищо против.
— Не й личи, че е родила наскоро, нали? — отбеляза една от майките.
Разнесоха се възклицания на съгласие. Джесика се засмя скромно, докато друскаше Попи на коляното си. Бебето се смееше и се мъчеше да задържи главичката си изправена.
— Какво малко слънчице си ти! — възкликна друга млада майка и погали розовата бузка на Попи с пожълтял от никотина пръст. — На мама ли приличаш или на тате?
— Баща й е италианец — изрече Джесика, развълнувана от лъжата и почти си повярва. — Луд е по нея. Нарича ни „моите две момичета“.
— Хубаво е, когато остават до теб — каза една от майките от „Съни Вю“.
— Джеси?
Кат изникна изведнъж сред пушещите жени и техните ниско подстригани малчугани и дебелобузи бебета и почти можеше да се види как лицата им придобиха студено изражение в присъствието на тази добре облечена, с изискан говор, очебийно бездетна жена.
— Какво правиш тук? — смутено изрече Джесика.
Кат разклати торбичка с кифли.
— Същото като теб. Храня патиците.
Джесика събра нещата на Попи — ръкавички колкото кибритена кутийка, вълнена шапка с животински ушички, шише — и понесе бебето, а Кат пое празната количка.
— Чао, Попи — сбогува се жената, която първа заговори Джесика. — Слушай майка си.
Кат погледна Джесика.
И Джесика притисна Попи по-близо.
Седнаха в далечния край на езерото на една олющена пейка, кифлите и патиците си бяха отишли, а Попи спеше в ръцете на Джесика. Над водата долиташе далечният смях на майките от „Съни Вю“.
— Знаеш ли, подложих се на оплождане по метода инвитро — сподели Кат. — Лекарят го препоръча заради възрастта ми. Възрастта ми! Рори е почти с петнайсет години по-стар от мен.
Джесика изучаваше спящото лице на Попи. Не каза нищо.
— Както и да е — продължи Кат. — Беше като… знам ли — бягане с препятствия. Всички тези препятствия, Джес! Инжекции, ехографии. — Тя поклати глава. — Настроението ти се мени с всеки полъх на вятъра. Цялото това време, всички тези препятствия, без да знаеш дали ще се получи.
— Знам какво е, Кат. Изпитала съм го.
— Разбира се. Знам много добре.
Джесика се загледа към другия бряг на езерото, сякаш унесена в мечти, всъщност, без да я слуша. Кат говореше все по-бързо. Искаше да й олекне. Да го сподели. Да приключи.
— Поставиха в мен два оплодени ембриона.
— Значи Рори отново е в действие.
— Да, Рори отново е в действие.
— Хубаво, винаги съм го харесвала.
— Сега трябва да чакам две седмици, най-дългите в живота ми.
— И сега си бременна.
Гласът на Джесика беше спокоен и равен с едва забележимо загатване за ирония. Не беше въпрос.
Кат погледна сестра си и й се прииска да я прегърне, да я попита знае ли колко много е обичана.
На Кат й се струваше, че Меган се носеше безпроблемно през живота и приемаше с лекота всичко — развода на родителите си, училището, момчетата и мъжете. Дори следродилната депресия на най-малката й сестра или изтощението, или каквото беше там, изчезна, след като Кърк се премести при нея.
Но Джесика, мислеше си Кат — от самото начало на Джесика й беше много трудно. Кат се изчерви от срам, защото в момента я нараняваше още повече.