Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
Крисчън и доктор Макдоналд стояха под кленовете в двора. Той се втурна към тях с протегната ръка. Виждайки ги да се усмихват и да пристъпват към него, изведнъж усети да го обзема неподозирана радост и облекчение, като след изстрадано спасение.
— Ей богу! — избоботи Крисчън. — Къде изчезна?
Мън се поколеба, сякаш смутен от въпроса.
— Мотая се насам-натам.
— Ей богу! — възкликна повторно Крисчън. — Рекох да дойда да видя как я караш. Синчето на капитан Тод тъй се беше разлигавило край Съки, че едва изтраях, като го гледах. Добро момче е, ама таквиз мили очички прави, че да ти се повдигне! Рекох си, я да взема да навестя аз Пърс…
— И добре си сторил! — припряно го прекъсна Мън. — Много добре!
Бил кимна към доктор Макдоналд:
— А в града срещнах доктора, нали тъй, докторе? Та взех, че и него доведох.
— Много хубаво! — възкликна Пърси Мън.
Лъже, помисли си той, заедно са го решили. Но въпреки това се радваше.
— Тъй беше — потвърди докторът.
— Ще останете и за вечеря. Да, да, ще останете! Сега ще кажа да сложат прибори! Мей… — той замълча, но почти веднага се окопити и припряно продължи: — Мей я няма в момента, но вие ще останете.
Двамата се спогледаха и отново впериха очи в него.
— Хубаво — рече Крисчън, а доктор Макдоналд се усмихна и кимна. — Приключи ли с рязането?
Вече вървяха към къщата.
Отвърна, че, кажи-речи, е приключил.
— И аз свърших и почнах да суша — похвали се Крисчън. — Общо взето е добре. Сега съм решил малко да похайлазувам. Тъй де! Тая есен ще ида на лов, пък каквото ще да става! Есенес малко остана да изтърва сезона, но сега непременно ще ида! Над нас вече мярнах едно ято. Пърс, трябва да дойдеш до попушкаме с теб, отдавна не сме ходили на лов! А пък имам едни птичари — не ти е работа! Ти само ела и направи тъй, че да поостанеш…
— С удоволствие! — обеща Мън, а Крисчън одобрително стовари тежката си лапа върху рамото му.
Насядаха около масата в сумрачната трапезария и се нахвърлиха върху още димящите ястия. Хапнаха пържена шунка, пиле, картофено пюре, по малко късна бакла и тиква, топъл хляб, а накрая пиха кафе. Крисчън така се беше надвесил над чинията, че голото му теме матово проблясваше на светлината на лампата. Големите му челюсти работеха мощно и леко. По едно време рече:
— Пърс, аз съм от тия, дето обичат хубавите гозби.
След като се нахраниха, останаха на масата на приказка и запушиха.
— Тази заран мернах във вестника, че са намерили тялото на Тривелиън — вметна доктор Макдоналд в една пауза.
Пърси Мън зина.
— Нима?
— Да — потвърди докторът и спря, за да провери дали е натъпкал добре лулата си. Сетне продължи: — Да, намерили са го. Някакви хлапетии тръгнали на лов с двайсет и две милиметровите си пушкала и взели, че надзърнали в запустялата каменоломна. Видели го заседнал сред папура.
Мън се беше вкопчил в ръба на масата.
— И тозчас хукнали към града — добави Макдоналд.
За миг всички се умълчаха. Докторът продължаваше да се взира в лицето на Мън. Крисчън лекичко отбутна стола си и попита:
— Пърс, намира ли ти се още кафе?
Мън отиде до кухненската врата и подвикна на готвачката. След миг се върна на масата и седна на мястото си. Негърката донесе кафето и той й кимна да го сложи пред Крисчън. Онзи го изпи на един дъх, остави шумно чашата и попита:
— Та кога ще дойдеш да попушкаме, Пърс? Скоро, нали? Най-добре ще е да бъде в началото на сезона, а? Какво ще кажеш?
— Нищо против — съгласи се Мън.
— Ама да е скоро, чуваш ли? Ела, пък пилците да му мислят тогава!
— Ще дойда, обещавам!
— И знай, че мойта Съки Пъркинс е най-хитрата птичарка, която някога си виждал!
Глава десета
Той лежеше на огромното легло в мрака, а до ушите му долитаха неясните нощни шумове, далечният вой на хрътка, проскърцването на някоя от старите дъски под тежестта на крак, и я чакаше да дойде. Мандалото бавно се вдигаше, желязното езиче изщракваше тихичко, когато се освободеше от скобата, и вратата — бяла в полумрака на стаята, малко по малко започваше да се отваря. Сега се движеше леко и безшумно, но когато тя дойде за първи път в стаята, Мън тъкмо бе задрямал и се събуди от скриптенето на пантите. Изненадан, беше скочил в леглото, готов да извика, преди още да е видял вдигнатата ръка.