Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Ариа беше толкова ядосана и уплашена, че цялата трепереше. През живота си не беше чувала нещо толкова безумно. Внезапно осъзна: точно това означаваше написаното на гърба на билета. Благодаря, че повярва в мен. Ноъл беше вярвал през цялото време, че Истинската Али не е луда. Той беше единственият, който смяташе, че са я затворили несправедливо. Единственият, който беше на нейна страна.
Тя насочи срещу него треперещия си пръст.
— Не си я посещавал, защото си я съжалявал. Посещавал си я, защото си я обичал. Просто си признай.
Ноъл я погледна със зяпнала уста. Но не отрече нищо.
— И си знаел, нали? — изхълца Ариа. — Знаел си, че е още жива. Познавал си Табита Кларк много преди да отидем в Ямайка. Затова не искаше да се срещам с Греъм — страхувал си се, че той ще ми каже нещо, което да те свърже с нея. Или с това, че двамата с Али сте тайна двойка.
Ноъл издаде странен звук с гърлото си.
— Да, познавах Табита Кларк. Но само бегло, преди години. Стори ми се позната в Ямайка и по новините, но не бях сигурен и…
— И помагаш на Али — прекъсна го Ариа. — През цялото време си бил с мен само защото тя те е накарала. Казала ти е да дойдеш на сеанса. Казала ти е да ме уплашиш в тоалетната. Казала ти е да се сближиш с мен и да ме предадеш, за да отида в Поконос с нея.
— Леле. — Ноъл пристъпи напред с протегнати ръце.
Тя отскочи назад.
— Теб сме търсили през цялото време. Ти измъчваше Спенсър и Емили, и Хана, а сега дори мен с нещата, които направихме миналото лято. А сега се опитваш да ни натопиш, че сме убили Табита — макар това да е нещо, което ти си направил. Ти си ни издал и на агент Фуджи. За Табита? За картината? Може би за всичко — защото ти си А.!
— Ариа! — Ноъл отново се устреми към нея.
Ариа отскочи от пътя му. Погледът й шареше из гробището, но изходът навън беше само един — през затворената врата. Тя побягна към нея, но токчето й се заплете в мократа трева. Ноъл я сграбчи за глезена и се стовари върху нея. Притисна я с цялата си тежест. Тя се опитваше да се измъкне, риташе и дращеше.
— Ариа, спри се за малко! — рече умоляващо той. — Просто ме изслушай!
Ариа се извъртя, за да го погледне. В съзнанието й внезапно изплува спомен: в къщата на Ноъл, когато той се хвърли върху нея с вик „Парен валяк!“ и двамата бяха избухнали в смях, докато от очите им не потекоха сълзи. Но през цялото време той беше обичал Али.
Когато ходеше с нея на онези готварски курсове, правеше послушно сосове и режеше зеленчуци, той беше обичал Али. А когато за пръв път правиха секс, той беше толкова нежен и мил, и важен, че сега Ариа просто не можеше да си го представи. През цялото време Али, Али, Али.
Той й беше помогнал да се опита да ги убие!
Тялото на Ноъл тежеше върху нейното и Ариа се опита да си поеме дъх.
— Къде е тази кучка? — изкрещя тя. — Кажи ми къде е, за да я убия!
— Не знам за какво говориш — каза Ноъл.
— Знаеш много добре! — изпищя Ариа, размахвайки ръце и крака. — Просто си признай, че я обичаш! Признай, че знаеш къде се намира!
Ноъл се надигна за миг, облегнат на лакти. Извърна главата си настрани, загледан в тъмнината.
— Обичах я.
Ариа успя да се измъкне изпод него и го погледна в очите.
— И тя е жива?
Ноъл изглеждаше наранен.
— Ариа…
— Жива ли е?
Лек полъх на вятъра накара вратата да се разклати. От улицата се чуваха клаксони на коли. Високо в небето проблясваха светлините на самолет. Ноъл извърна глава.
— Не знам — отвърна тихо той с тон, който подсказваше обратното.
Това се равняваше на признание. Ариа се изпълни с гняв. Тя скочи на крака и тръгна към вратата, препъвайки се в нападалите камъни, с изцапана с кал рокля. Силни ръце я хванаха през кръста и тя падна отново, чувствайки тежестта на Ноъл върху тялото си. Дъхът му опари ухото й.
Ариа изкрещя и се опита да се измъкне, но Ноъл беше твърде тежък.
— Престани да се държиш като безумна, за да мога да ти обясня всичко — помоли я той.
— Мразя те! — изкрещя Ариа, останала без дъх от тежестта му. — Никога, никога повече няма да те слушам!
— По дяволите, Ариа — каза Ноъл, задържайки я под себе си. В гласа му се промъкнаха животински, опасни звуци. Ариа отново се опита да се измъкне, но поради липсата на кислород крайниците й започнаха да изтръпват. Тя нададе отчаян вой. Щеше да умре. Момчето, което си мислеше, че обича, щеше да бъде нейният убиец.