Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Тя преглътна и погледна към Ноъл, който не беше помръднал от мястото си.
— Помниш ли сеанса, на който отидохме заедно? — избъбри тя.
Ноъл се усмихна.
— Ти как мислиш? Нали там успях да те накарам да ме харесаш.
Ариа потрепна. Това представяне на нещата въобще не й харесваше.
— Помниш ли, когато се заключих в банята? Някой беше угасил лампата, може би, за да ме накара да изпадна в истерия?
Ноъл кимна.
— Мисля, че да.
— Когато лампата отново светна, аз видях флаера „търси се“ на Али. За миг си помислих, че тя ми го е причинила. Но по-късно разбрах, че е бил някой друг.
Ноъл се вгледа в лицето й.
— Да, знам ли — рече най-накрая той. — Може би мястото е било обитавано от духове. — Той се наведе напред и помириса букета цветя, който някой беше оставил на гроба.
— Защо дойде на този сеанс? — попита настоятелно Ариа.
Ноъл се изправи и я погледна с присвити очи.
— Нали ти казах — заради брат ми.
— Но защо точно на този сеанс? Знаеше ли, че съм се записала? Да не си ме следил?
Ноъл сви рамене.
— И какво, ако съм?
Ариа впери поглед в него. Защото има значение, искаше да каже тя. Така се влюбих в теб. Искам да знам дали е било истинско или не.
Единственото, за което можеше да мисли в момента, бяха онези есемеси от телефона на Ноъл. Каквото пожелаеш. И, Благодаря за помощта. Ами ако Али беше накара Ноъл да следи Ариа? Ами ако Али му беше прошепнала: Върви вътре, Ноъл, и се залепи за нея. Влез й под кожата. Прави каквото ти казвам и ще те обичам вечно. Може би се беше сепнал, когато му беше наредила да я затвори в тоалетната и да угаси лампата… но въпреки това го беше направил.
Ноъл се облегна на високия надгробен камък.
— Какво общо има това с онова, което искаш да ми кажеш? Това ли криеш от мен?
Ариа затвори очи.
— Може да се каже.
Когато Ноъл я докосна по ръката, тя се опита да не потрепне.
— Каквото и да е, просто ми го кажи. Обичам те, Ариа. Мога да го понеса.
Обичам те, Ариа. Нещо в начина, по който Ноъл беше произнесъл думите, извика спомен в съзнанието й. Ариа си спомни как лежеше в малкото легло в исландския пансион в нощта, когато се случи всичко. Чувстваше се изпълнена с вина заради това, че бе целунала Олаф и беше откраднала картината. Усети как Ноъл се размърда до нея, опитвайки се да се намести по-удобно. Двамата се намираха на огромно разстояние един от друг, емоционално и физически. В онзи момент тя се бе изпълнила с чувството, че може би никога повече няма да се сближат.
Но тогава Ноъл се беше обърнал към нея и я беше взел в обятията си, сякаш нищо не се беше случило.
— Обичам те, А… — беше промърморил той в ухото й. Ариа си беше помислила, че той е искал да каже Ариа, но не беше така. Той беше произнесъл нечие друго име.
Обичам те, Али.
Ариа се взря в озареното му от слабата светлина лице. Внезапно се почувства така, сякаш гледаше непознат. Обичам те, Али. Думите прозвучаха ясно в съзнанието й, сякаш току-що ги беше чула. Може би той наистина обичаше Али. Тя се чувстваше така, сякаш сърцето й бе потънало в дълбок, мрачен гроб. Ноъл я беше предал, наистина. Тя му се беше доверила, а някъде дълбоко в себе си той я мразеше.
Ариа бавно разкопча гривната и я пусна на земята. Ноъл я погледна и сбърчи вежди.
— Защо го направи?
— Обичаш ли Алисън Дилорентис? — прошепна колебливо Ариа.
Ноъл застина.
— Какво?
— Посещавал си я в болницата, след като тя уби Кортни, нали? В Убежището.
Ноъл рязко се обърна настрани и отпусна ръката си върху плоската част на надгробния камък.
— Какво значение има това?
По бузите на Ариа започнаха да се стичат сълзи.
— Какво трябва да означава това? Разбира се, че има значение! Не разбираш ли, че тя уби Кортни? Колко дълго я посещаваше? Откога я обичаш?
Ноъл се обърна с лице към нея; устните му бяха изкривени в грозен триъгълник.
— Никой друг не я посещаваше. Съжалявах я. Тогава не ми изглеждаше луда. И разбира се, че не знаех, че е убила сестра си.