Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Туп.
Ноъл извика от болка и се претърколи настрани. Ариа се изправи на крака и изтича зад близкия надгробен камък; нямаше представа какво се беше случило току-що. Докато се опитваше да си поеме дъх, от мрака изплуваха няколко фигури. Спенсър застана до Ноъл с вдигнат над главата му скиптър. До нея застанаха Емили и Хана с широко отворени очи.
Емили забеляза Ариа и изтича при нея, прегръщайки я силно.
— Добре ли си?
Ариа се опита да кимне, но не можеше да отмести поглед от Ноъл. Спенсър вдигна скиптъра, за да го удари отново, но той скочи и бързо се отдръпна настрани.
— Да не си посмял да бягаш! — предупреди го тя.
— Какво става тук, по дяволите? — рече Ноъл с продран глас. — Вие сте откачили!
Той тръгна между надгробните камъни към изхода. Спенсър се опита да го последва, но роклята й пречеше да се движи бързо. Спря се на няколко крачки от редицата надгробни камъни и се взря в мрака. Ноъл беше изчезнал.
Спенсър изтича при Ариа.
— О, господи! Нарани ли те?
Тя гледаше ужасено бузата на Ариа. Тя беше мокра — Ариа дори не я усещаше. Когато я избърса с ръка и погледна, тя видя кръв. По бузите й се стичаха сълзи.
— Съжалявам, момичета — избъбри тя. — Знаех неща за Ноъл, неща, които не ви казах. А трябваше. И сега вече е твърде късно.
Хана я прегърна силно.
— Не говори така. Всичко е наред.
— Не исках да е той! — проплака Ариа. — Исках да е всеки друг, но не и той.
— Знаем. — Спенсър я погали по косата. — И ние искахме да е всеки друг, но не и той.
— Но поне вече си в безопасност — прошепна Емили. — Поне не успя да те нарани по-сериозно.
Ариа подсмръкна и кимна, после погледна към тъмната далечина, където се беше изгубил Ноъл. Тя не беше напълно убедена в думите на Емили. Ноъл я беше наранил много сериозно.
Беше разбил сърцето й на милион парчета.
31.
Прошката си има цена
Спенсър вървеше през гората зад дома й. Беше паднал здрач и земята бе обсипана с отчупени клони и пънове. В далечината се чуваше ромонът на потока, по дърветата пееха птички. Внезапно нощта като че ли стана по-тъмна. Наблизо се разнесе вой. После Спенсър чу тих, ръмжащ звук и хрущене на стъпки.
Между дърветата, отмествайки клоните настрани, се появи една фигура. Момичето беше русо, със сърцевидно лице и проблясващи сини очи — Али.
Спенсър ахна. Лицето на Али беше покрито с белези от изгаряния. Тя вървеше накуцвайки, и дясната й ръка висеше безжизнена покрай тялото. Момичето се усмихна злобно на Спенсър.
— Знаех си, че ще те намеря тук.
— Стой далеч от мен — предупреди я Спенсър, прикривайки лицето си с ръка и отстъпвайки назад.
Али се изкиска.
— Но ти нали ме търсеше? Беше близо, да знаеш. По-близо, отколкото съм предполагала, че ще стигнеш. — Тя прикри устата си с длан. — Но не можа да ме намериш!
— К-как разбра, че съм те търсила? — попита настоятелно Спенсър.
Али завъртя очи.
— Аз знам всичко. Той ми казва всичко. Той е моят пътеводител.
— Ноъл, искаш да кажеш. — Спенсър отстъпи назад и гърбът й се опря в едно дърво. — Ние също знаем всичко. Знаем, че Ноъл работи за теб.
Устните на Али се разтеглиха в горда усмивка.
— Спенсър, толкова си сладка. Какъв малък Шерлок Холмс.
— Прави ли сме? — попита Спенсър.
— Съжалявам. — Али поклати глава. — Ако ти кажа, ще трябва да те убия. Всъщност това е много добра идея.
Тя скочи срещу Спенсър и се метна върху нея. Спенсър изкрещя и падна на калната земя. Али заби нокти в лицето й. После докосна рамото й с овъглената си ръка.
— Отвори очи! — изсъска тя в ухото на Спенсър. — Отвори очи, за да видиш какво ще сторя с теб.
Спенсър отвори очи, поемайки си внезапно дъх. Изведнъж се озова не в гората, а в спален чувал на пода в стаята си. Емили се беше навела над нея и докосваше същото място, където миг по-рано се беше намирала ръката на Али.
— Събуди се — каза Емили. — Сънуваше нещо.
Спенсър се надигна и се опита да си поеме дъх. Емили седна върху подвитите си крака.
— Али ли сънуваше? — попита тя.