Малка звезда

Джери се поколеба и тя добави:

— А пък навън ще е още по-добре.

Джери се оттегли сърдито към посочения стол, но седна съвсем на ръба, готов да се намеси — глождеха го лоши предчувствия. Жената преметна черна фризьорска престилка около раменете на Терез, докато тя стоеше кротко и се взираше в собственото си отражение. Тишина. Чуваше се само шумоленето на метлата по пода.

Джери проследи откъде идва звукът. Чистачката имаше широко тъмнокафяво лице и черна като въглен къдрава коса, хваната на кок на тила. Тежеше поне едно деветдесет кила и всичко в нея беше едро и кръгло, и меко — човек можеше да си помисли, че е поставена там само като контраст на нагримираната щръклеста блондинка.

Чистачката като че ли усети погледа му върху себе си, обърна се и лицето ѝ грейна в усмивка, на която бе невъзможно да не отвърнеш. Джери се почувства като идиот, когато устните му се извиха несъзнателно, и сведе поглед към земята. После мерна отражението си в огледалото и усмивката му повехна.

Не бих казал, че съм наслада за окото.

Приличаше на застаряващ посетител на шоу за ретро автомобили. По случай случая си беше сресал косата назад в нещо като рокабили стил, а в допълнение с гъстите бакенбарди, които никога не събираше сили да обръсне, съвсем замязваше на някакъв одъртял Елвис. Подпухналото лице, тъмните кръгове под очите, носът, който като че ли растеше с годините. Цяло чудо беше, че някой е удостоил това лице с усмивка.

Той мерна в огледалото сребрист проблясък и после всичко се случи много бързо. Гримьорната явно беше решила, че лицето на Терез не се нуждае от кой знае каква намеса, и беше насочила вниманието си към косата ѝ. Тя беше дълга, руса и леко чуплива.

Докато Джери не гледаше, гримьорната бе хванала косата на Терез с една ръка, а с другата бе вдигнала ножицата, която проблесна за миг, преди тя да я насочи към гърлото на Терез. Ако Джери бе видял какво е напът да стане, щеше да успее да го предотврати. Вниманието му обаче се бе отвлякло само за секунда и вече беше твърде късно.

Терез изръмжа и се хвърли настрани, при което столът вихрено се завъртя. Стъпенката удари гримьорната по пищяла. Тя изохка от болка и политна назад. За част от секундата Терез изхвърча от стола, хвърли се отгоре ѝ и изтръгна ножицата от ръката ѝ.

Всичко стана толкова бързо. Джери не бе успял дори да скочи на крака, когато Терез вече надигаше ножицата, за да я забие в лицето на фризьорката. За щастие се намери някой, по-бърз и от нея. В последния момент една черна ръка я стисна за китката. С едно-единствено движение чистачката вдигна Терез и я върна на стола с леко тупване и възглас:

— Hey girl! You mad or something?14

Издърпа ножицата от ръката ѝ и я метна на масата. След това се надвеси над Терез с ръце на раменете ѝ, докато Джери дотича. Изражението на Терез бе съвсем ново за него. Да, имаше страх, но и чисто удивление. Долната ѝ челюст висеше, а сините очи бяха ококорени.

— Благодаря ви — обърна се Джери към чистачката. — Тоест… Thank you very much.

— Няма защо — отговори чистачката със силен американски акцент. — Какво му е на момичето? — Тя стисна раменете на Терез. — Е? Какъв ти е проблемът? Притесняваш ли се?