Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Веднага слезе до пощенската кутия. Още докато се качваше към апартамента си, започна трепетно да чака отговора.
Желаеше това. Ах, как само го желаеше.
Авантюрата с „Айдъл“ бе донесла големи вълнения и за Джери, и за Терез, но по съвсем различен начин. Бе променила не само тях, но и отношенията им. Джери бе открил свои страни, за чието съществуване не подозираше, и бе видял у Терез съвсем нови за него качества.
Всичко започна още при първото прослушване. В метрото към къщи я попита какво е казала, за да успокои онези разплакани момичета, а Терез отвърна:
— Думи.
— Това ми е ясно. Ама какви думи?
— Обикновени думи. Както е.
Не можа да изкопчи повече от нея, но една случка щеше да уталожи любопитството му.
През пролетта и лятото Терез прелиташе през отделните етапи на „Айдъл“ все едно е нещо съвсем естествено, докато Джери се чувстваше все по-изтощен. Не бе очаквал да се изисква толкова много. Мислеше, че излизаш да пееш пред журито, избират те или те отхвърлят и после си готов за телевизионно излъчване.
Не ставаше така. След предварителното прослушване в „Гранд Хотел“ помолиха Терез да се върне след три дни със същия номер, същите дрехи и същата прическа, за да не създадат проблеми при монтажа. Тя пя пред основното жури и се класира на фона на възторжените викове на групичка момичета.
И на това прослушване изобилстваше от истерични пристъпи и размазан грим, и този път Терез обикаляше и шепнеше в ушите им думите, които Джери безуспешно се мъчеше да долови. Терез получи още листчета с телефонни номера, на които нямаше ни най-малко намерение да позвъни.
Но не се приключи с това. Около месец по-късно се проведе финално прослушване в театър „Оскар“ и на Джери му се наложи да изтърпи часове и дни на очакване, докато Терез пееше сама или в хор. Всеки ден го изпълваше надежда тя да отпадне, за да се свърши, всеки ден тя се класираше напред. Пот и умора, и пеещи младежи на всеки ъгъл, и камери — същински ад на земята.
Когато в крайна сметка Терез бе избрана сред двайсетимата щастливци, които щяха да се върнат наесен за живите предавания, Джери изпита единствено облекчение. Не защото тя се бе класирала, а понеже най-после бе приключило. Поне засега. А за есента щеше да мисли, като му дойде времето.
През един горещ юлски ден, когато жегата между триетажните къщи в Сведмюра беше такава, че чак кожата те болеше, Джери най-сетне разбра какво прави Терез.
Двамата се бяха отбили в кварталния магазин да си вземат сладолед. Изведнъж някъде иззад фризера се чуха ядосани гласове и веднага след това се появи управителят, задърпал към склада едно тринайсетинагодишно момиче.
От няколко едносрични реплики Джери разбра, че е хванал момичето да краде и ще бъде проведено разследване и приложено наказание. Едната ръка на управителя стискаше момичето за лакътя, а то подсмърчаше:
— Не, не, съжалявам, няма вече…
Като всички случки, в които е намесено известно насилие, и тази вцепени страничните наблюдатели; Джери стоеше с отпуснати ръце и гледаше как управителят бута вратите на склада и дърпа момичето след себе си.
Предполагаше, че управителят е приличен човек и само ще подплаши момичето и няма да го издаде в полицията. Щеше да му се накара едно хубаво и толкоз. Това беше неговото тълкуване. Терез го изтълкува другояче.
Джери излезе от вцепенението точно навреме, за да види Терез. Тя се бе отдалечила до щанда с домашни потреби, беше грабнала един кухненски нож и го беше извадила от опаковката. А сега вървеше към склада с решителна стъпка и с ножа в ръка.
— Сестричке? Сестричке!
Той дотърча при нея и я хвана за рамото. Терез вдигна ножа и се обърна към него. Погледът ѝ беше празен, а лицето бе изкривено в гримаса. Джери инстинктивно пусна рамото ѝ и вдигне ръце да се защити. Терез изглеждаше на път да замахне, но се спря. От гърлото ѝ се изтръгна тихо ръмжене.
Колкото и да е странно, Джери показа достатъчно присъствие на духа, за да види, че изражението ѝ, позата ѝ бяха въпросителни: Защо ме спираш? Имаш само миг да обясниш.
— Грешиш — промълви Джери.
Само това успя да измисли, докато се мъчеше да печели време.
— Грешиш. Не е така.
— Малкото момиче ще стане мъртво — заяви Терез. — Големият ще го убие. Няма грешка.
Джери се насили да говори с кратки и ясни изречения с надеждата Терез да ги приеме като истина.
— Не, грешиш. Той няма да я убие. Няма да я нарани. Ще ѝ каже… думи. Няколко строги думи. После ще я пусне да си върви.