Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
При тези обстоятелства прякорът му — „Последен шанс“ — не беше недостатък. Тези момичета обикновено бяха измъчвани от знанието, че времето им е отминало, дори да се преструваха, че не е така. „Последен шанс“ поне предполагаше съществуването на някакъв шанс и Макс Хансен им говореше точно това.
Нереализиран потенциал, добър стилист, имам един композитор, преди работеше с „Бекстрийт Бойс“, познато момче от звукозаписната компания си търси човек точно като теб, контакти в Азия, там са луди по шведските момичета.
Понякога сработваше, понякога — никак. През ноември 1999-а Макс отбеляза първия си цял месец на сухо, откакто беше на двайсет години. Присади си коса, за да си разкраси перчема, изглади малко бръчки над горната устна и обмисли ситуацията, в която бе изпаднал.
Не смяташе, че направо мами момичетата. Даваше им номера, на които да звънят, понякога уреждаше среща. Дори с едно момиче от „Биг Брадър“ стигна по-далеч и даже успя да вкара песента му в класациите и да му уреди цял куп изпълнения по моловете. Окей, може обещанията му да бяха празни, но времената бяха тежки, много тежки.
Той реши да промени стратегията. Риболовът в Спай Бар ставаше все по-труден и той взе решение да започне от дъното. Взе да ходи по безплатните концерти на края на срока в музикалните училища, държеше под око всички млади момичета, изпели нещо по телевизията, а после търсеше как да се свърже с тях.
От време на време успяваше да включи някое в сборна формацията за турне в Япония или пък да им уреди появи в ролята на Лара Крофт например по геймърски панаири. Записваше видеоклипове с момичета, танцуващи по бельо, и все по-ясно им показваше какво е положението: ако не легнеш с мен, изчезваш; и да, възнамеряваше да го заснеме.
Една вечер, докато лежеше полупиян на дивана и мастурбираше на записа си от преди няколко дни с едно момиче по прашки, което танцуваше нескопосано на фона на „Oops! I Did It Again“, осъзна, че е достигнал дъното, но няма ни най-малко желание да направи нещо по въпроса. След това свърши и заспа.
Такова беше положението, когато в края на септември 2006 г. Макс Хансен включи телевизора, за да гледа елиминациите в „Айдъл“. Всички момчета и момичета имаха талант, но той можеше да предвиди кои ще се класират и какво ще стане с тях по-нататък. Интересуваха го обаче другите — отпадналите.
Едно невероятно хубаво и невинно на вид момиче от Симрисхамн изостри апетита му, но той предугади, че е от онези момиченца, чиито родители проверяват всичките им приятели. Все пак си го отбеляза като възможност — по-скоро за бизнес, отколкото за удоволствия.
А след това излезе Тура Ларшон с „Живот на Марс?“ и пробуди у него нещо, което обикновено дремеше: любопитството му. Не можеше да я прецени лесно. Работеше в индустрията от много време и беше достатъчно музикален да разпознае един ненадминат глас, когато го чуе; ами самото момиче? И поведението му? Какво беше това всъщност? Дали беше невероятно или просто ужасно зле?
Този път, за разлика от обикновено, нямаше представа какво ще стане с нея, макар гласът ѝ да ехтеше в главите на слушателите дълго след като тя замлъкна. Беше красива като кукла, но и леденостудена по начин, едновременно отблъскващ и възбуждащ.
Тура се класира напред и на другия ден Макс Хансен получи информация за нея от един познат от ТВ4. Адрес, но нищо повече. Написа стандартното си писмо с някои леки модификации, но реши да почака и да види какво ще стане, преди да го изпрати. Вероятно бе получила повече от едно предложение.
Гледа Тура и когато пя „Nothing Compares 2U“. Зарадва се на отпадането ѝ, тъй като то засилваше шансовете му. Ако изобщо някога бе попадал на нешлифован диамант, това бе тя. Имаше и гласа, и външния вид — в по-големи количества от повечето други, — но пък ѝ липсваха безброй неща, необходими за кариера и известност.
А кой щеше да обработи диаманта, ако не Макс Хансен? В прилив на вдъхновение заряза стандартното писмо и формулира ново, в което наблегна на истинските ѝ качества и недостатъци, с какво може да ѝ помогне и какви възможности са отворени пред нея.
Както винаги, доста преувеличаваше, но все пак в написаното имаше немалко истина. Сам успя да се убеди, че желае единствено да я вземе под крилото си и да помогне на това деликатно цвете да разцъфти и тъй нататък. За малко да му се насълзят очите и се върна към действителността едва когато получи ерекция, както си пишеше писмото.