Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Начинът на живот на Каджи — каза Абан. — Разтълкуван през вековете от подкупни дамаджи за тяхна собствена облага.
Иневера сви устни. Беше чувала много пъти как Абан шепне богохулни слова в ухото на мъжа ѝ и всъщност често бе съгласна с него, но едно бе да не обръща внимание на думи, които не би трябвало да чува, а съвсем друго бе да ѝ ги кажат в лицето.
— Внимавай с богохулството, кхафите — каза му тя. — Знам цената ти, но няма да бъда толкова търпелива, колкото съпруга ми.
Абан се усмихна и леко се поклони.
— Простете ми, дамаджа.
Нямаше и следа от страха, който бе забелязала в аурата му малко по-рано. Иневера наистина проявяваше голямо търпение към Абан. Все по-добре разбираше лукавата природа на кхафита. Докато ѝ беше лоялен, тя щеше да си затваря очите почти за всичко.
И Абан го знаеше много добре.
— Дамаджа, докато бяхме ний’шаруми, двамата със съпруга ви отидохме в едно село, наречено Баха кад’Еверам.
Иневера беше чувала за кхафитското село. Там бе живял майсторът грънчар Дравази, а много от неговите творби красяха двореца ѝ.
— Купата на Еверам изгуби връзка с Пустинното копие преди много години. Мисля, че беше превзета от демоните.
Абан кимна.
— Глинени демони, ако трябва да бъда точен. Те завладяха мястото. Щяха да ме убият, ако не беше Ахман. Години по-късно едва не убиха и пар’чина, когато го пратих там със задача.
— Защо ми казваш това, кхафите?
Иневера запази спокойно изражение, но го слушаше внимателно. Абан нямаше как да знае, че заровете я бяха предупредили, че както съпругът ѝ, така и пар’чинът можеше да са Избавителят. Беше доверила тази информация единствено на майка си, макар по-късно Ахман да се беше досетил с помощта на Взора на Короната.
Фактът, че двама бъдещи Избавители бяха посетили някакво си невзрачно отдалечено селце, и то във връзка с Абан, беше твърде голямо съвпадение, за да го пренебрегне. В него имаше пръст Еверам. Трябваше да научи всичко, което можеше, за това място.
Не за пръв път се зачуди какъв ли е планът на Еверам за Абан. Заровете говореха твърде мъгляво за това.
— Изумителни същества са глинените демони — каза Абан. Леки вълнички от страх пробягаха по аурата му. — Разбирате ли, те се сливат. Бронята им е със същата структура и цвят като къщите на Баха. Човек може да гледа в някой от тях — на стъпалата, притиснат към стената, надничащ от покрива — и да не го забележи, докато онзи не помръдне.
— Хора виждат неща, които човешките очи не могат — каза Иневера.
Абан кимна.
— Иневера, моля се да е така. Защото броят на зеленоземците в Дара на Еверам ни надвишава шест пъти. Те са къщите, а чините, които искат да всеят страх в сърцата ни чрез тези нападения, са глинените демони. Даматите няма да ги видят, докато не се раздвижат отново, и срамът ще ги принуди да потърсят други, които да накажат, за да не уронят достойнството си.
— Което само ще увеличи пропастта и ще засили решимостта на чините — рече замислено Иневера.
— Ако не действаме предпазливо, нападенията ще се увеличат — каза Абан. — Трябва да издирим и убием истинските съзаклятници, но всеки зеленоземец извън подпалвачите, когото убием, ще бъде мъченик на делото им.
— Помагат им от север.
Иневера седеше на леглото от възглавници до андраха, а дамаджите крачеха гневно из тронната зала. Синовете и племенникът ѝ вече чакаха в подножието на трона, докато останалите постепенно се събираха.
След като освободи Абан и разпрати вестители, тя прекара близо час в хвърляне на заровете, но това бе единствената полезна информация за бунтовниците, която бе успяла да получи.
— Помагат им от север.
Лесно бе да предположи, че става дума за племето от Хралупата. Те щяха да спечелят най-много от това, особено ако пар’чинът беше оцелял. Но често мъдрото решение бе да предположи, че зад онова, което ѝ казват заровете, се крие още нещо. Бунтовниците лесно можеха да бъдат подкрепяни от който и да е от херцозите на Севера. Юкор от Мливари може би или Райнбек от Анжие. Дори източният Лактън се намираше на север от Дара на Еверам, а Лийша Пейпър вече ги беше предупредила, че те ще са следващите, които Красия щеше да завладее. Дали херцог Рийчърд и неговите господари на докове щяха да проявят глупостта да предизвикат нападението?
Не. Беше Хралупата. Тя трябваше да е, нали? Или пък Иневера позволяваше на омразата към Лийша Пейпър да повлияе на преценката ѝ? Толкова просто беше — северната курва им се усмихваше, докато палеше пожари зад гърбовете им, и Иневера щеше да приеме всякакво извинение, за да убие вещицата и детето на Ахман, което расте в корема ѝ.