Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Подът отново се разтърси и Копието на Каджи разчупи повърхността на камъка. Арлен използва моментното разсейване и за миг се озова до демона. Сграбчи рогата му и заби ударната защита, татуирана на главата му, точно между очите на демона.
Усещаше как земята се разтриса, докато Джардир се освобождаваше от капана, но не си позволи да се разсее и продължи да удря конусообразната глава на демона. Ядронският княз отново се беше смалил и вече беше голям колкото дървесен демон, но все така силен. За да нападне, Арлен трябваше да нарисува отбранителни защити, което даде възможност на демона да отвърне на удара. Той го блъсна силно и двамата се строполиха на земята, вкопчени един в друг.
— Дори творенията на Ний дишат, пар’чине! — извика Джардир.
Арлен стисна зъби и прие ноктите и гръбните шипове, които се забиваха в него, докато се опитваше да сграбчи демона в задушаваща хватка.
Разнесе се пронизващ звук и той осъзна, че чува собствените си викове, но продължи да стиска демона.
Рена искаше да изгуби съзнание, но дори когато демонът започна да яде плътта ѝ, тя не се предаде. Извлече магия от Анокх Слънце, надявайки се, молейки се за някаква помощ, но не успя да фокусира магията в защити, нито можеше да създаде въздух в пламналите си гърди.
Тогава внезапно го чу, някъде ужасно отдалеч.
Зовът на Ядрото.
През пукнатините на начупения камък, някъде дълбоко в Ала отекваше някаква песен, точно както Арлен я бе описал преди време. Призоваваше я като жонгльор на танц или като протегнатите ръце на майка ѝ, привличащи я за топла прегръдка. Там нямаше да има болка. Нямаше да има повече страдания. Само топлото сияние на силата на Създателя.
Рена посегна към нея и болката изчезна. Ноктите на демона изщракаха във въздуха, когато тя потъна под повърхността, устремена към тази безкрайна сила, оставила цялата болка на повърхността. Повече нямаше да има никакви демони. Никакви хора, способни както да помагат, така и да нараняват.
Повече никакви изгреви, които я изгаряха, докато отнемаха магията, погълната през нощта.
Повече никакъв Арлен, който да я прегръща и да ѝ шепне, че я обича.
Тя рязко се спря. Докъде бе стигнала? Ядрото беше близо, песента му вече гърмеше в ушите ѝ, повърхността бе някъде далеч. Тя напрегна сетивата си и успя, макар и съвсем слабо, да долови звуците от битката.
Арлен, който се биеше редом с най-върлия си враг заради спасението на човешката раса. Шанвах, която бе изоставила смъртно ранения си баща, за да задържи демонската орда. И тя, която бягаше към топлата прегръдка.
Рена рязко смени посоката и се измъкна през пукнатините на пода. Видя мимика да блъска по защитата, обграждаща Арлен, Джардир и мисловния демон, но бариерата, която държеше мозъка вътре, задържаше и мимика отвън. Накрая той се обърна към Шанвах и се насочи към незащитения ѝ гръб.
Рена се пресегна да го спре, но установи, че няма крайници, тялото ѝ все още беше нематериално. Тя се опита да се материализира, но както я бе предупредил Арлен, това се оказа не чак толкова лесно. Почувства как облакът, в който се бе превърнало тялото ѝ, се опитва да се втвърди, но това ставаше твърде бавно. Рена се съсредоточи, спомни си как изглеждаха крайниците ѝ и им внуши да се материализират, но знаеше, че това няма да стане навреме. Мимикът нападна с протегнати нокти.
ДРЪН!
Стрела от арбалет се заби в гърлото на демона и излетя от другата му страна сред фонтан от сукървица. Демонът се обърна към Шанджат още преди ужасната му рана да се изцели, а воинът пусна арбалета и сграбчи копието си.
— По-скоро Ний ще ме вземе, демоне, отколкото да ти позволя да докоснеш дъщеря ми!
Атаката на Шанджат беше колеблива, ударът в главата и загубата на кръв бяха отнели от силата и баланса му, но прицелът му не беше пострадал. Копието потъна дълбоко в демона и той нададе вой, докато магията му изтичаше и се обръщаше срещу него във вълни от убийствена енергия. Само частичка от тази енергия премина през дръжката на копието в Шанджат, но Рена видя, че тя бе достатъчна, за да възстанови баланса в аурата на Шанджат и да го върне отново в битката.
— Пази вратата! — извика тя, прекоси за миг стаята и се хвърли върху демона.
Той се разтвори във въздуха, но този път Рена го последва, припомняйки си описанието на Арлен за битката му с мозъка по пътя към Ядрото. Тя се сля със същността му и докосна волята му.