Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Понякога мразеше заровете. Те говореха с намеци и загадки дори на нея, която беше по-способна в разчитането им от която и да е дама’тинга през последните три хиляди години. Колкото по-важен беше въпросът, колкото по-голяма бе вероятността отговорът да промени бъдещето, толкова по-мъгляв беше отговорът. Тя хвърляше заровете по три пъти дневно, опитвайки се да разбере съдбата на съпруга си, но отговорът на костите не се различаваше особено от онзи, който бе получила в планинската долина, където беше паднал Ахман, а отговорът им на въпроса за бунтовниците беше още по-неясен.
Може би планът на Еверам имаше нужда от чински бунт или гражданска война в Красия и познанието за това, как да бъдат прекратени, преди да им е дошло времето, можеше да прати всичко в иневера. А може би тя си беше навлякла гнева Му и Еверам бе избрал повече да не ѝ проговаря.
Може би детето на северната курва също е иневера. От тази мисъл ѝ се догади. Посрещна виковете на дамаджите почти с благодарност, че са върнали мислите ѝ към настоящето.
— Още от началото повтарям, че сме твърде благи в умиротворяването на чините — мърмореше дамаджи Кезан. — Позволихме им да се огънат, когато трябваше да бъдат пречупени.
— Съгласен съм — каза дамаджи Ичах, сякаш за да напомни на Иневера, че нещата са отишли твърде на зле.
Щом Кезан и Ичах бяха на едно мнение, слънцето спокойно можеше да започне да изгрява от запад.
По отношение на двора на андраха заровете бяха по-конкретни. Засега можеше да контролира Ашан. Синовете ѝ щяха да приемат бунта не като криза, а като възможност да се сдобият със слава при потушаването му. Но дамаджите бяха възрастни мъже, свикнали с удобствата на Дара на Еверам. Заплахата за собствеността им ги плашеше повече от децата на Ний.
— Трябва да изгорим селата, където са били извършени нападенията — каза дамаджи Енкаджи. — Да увесим осакатените тела на всеки мъж, жена и дете по дърветата и да оставим алагаите да се нахранят с тях.
— Лесно ви е да го кажете, дамаджи, когато не са нападнати вашите земи — тросна му се дамаджи Чусен.
Нападението срещу шунджин беше проведено в новата столица на племето.
— Чините няма да се осмелят да нападнат земите на мендинг — похвали се Енкаджи и Иневера се замисли над думите му.
Бунтовниците бяха избягвали земите на петте най-могъщи племена — каджи, маджах, мендинг, кревакх и нанджи — но ако Северът наистина им помагаше, това беше само началото.
— Храната и без това не стига, след като алагаите изгориха полетата по Новолуние — каза Ашан. — Не можем да си позволим да горим още полета или да изколим онези, които се грижат за тях, ако искаме да доживеем до пролетта.
— Как можем да попречим на чините да подпалят и полетата? — попита Семел от анджха. — Дори най-големите племена не разполагат с достатъчно мъже, за да предпазят земята от собственото ѝ население.
— Не можем да оставим това ненаказано, андрахо — каза Алеверак. — Чините ни нападнаха през нощта, когато всички мъже са братя, избиха даматите и изгориха свещените ни земи. Трябва да отговорим, и то бързо, иначе само ще окуражим врага.
— И ще го направим — отвърна Ашан. — Прав сте, че не можем да позволим това. Трябва да намерим виновните и да ги екзекутираме публично, но ако накажем всички чини заради действията на неколцина, само ще подхраним редиците на бунтовниците.
Иневера скри усмивката си. Ашан беше изрекъл думите точно както го беше инструктирала, макар първата му реакция на новината за нападенията да не се различаваше от тази на Енкаджи.
— Простете ми, андрахо, но всички чини са виновни — рече дамаджи Рейджи от баджин. — Те укриват бунтовниците и децата. Има ли разлика между това, да са подпалили огъня или да са предложили мазето си като укритие?
— Трябва да им покажем, че непокорството се заплаща — рече Джаян, удряйки с копието си по пода. — Висока цена, платена от всички, така че следващите бунтовници да бъдат предадени от собствения си народ, защото се страхува от гнева ни.
Мнозина от дамаджите закимаха нетърпеливо, като обръщаха скептичните си погледи към Ашан.
— Брат ми е прав — обади се гръмогласно и Асъм, привличайки погледите към себе си. — Но следата е все още топла и ще проявим глупост, ако я зацапаме. Можем да решим как да накажем помощниците, след като екзекутираме бунтовниците и си върнем откраднатите деца.