Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Абан погледна към Ашия, която стоеше до него с неодобрително изражение на лицето. После отново се обърна към Иневера и леко наклони глава към вратата.
— В момента, в който мина през тази врата, ти се отказа от живота си, кхафите — рече Иневера. — Ако в следващите няколко секунди не го откупиш, Ашия ще ти го отнеме.
Абан пребледня и обичайното самодоволно изражение се стопи от лицето му. Иневера съзря вълна от страх да преминава през аурата му. Това не беше маска.
— Говори — повтори тя. — Ашия пази съня ми. Няма нищо, което да не мога да ѝ доверя.
— Чините са се разбунтували — каза Абан.
Иневера не осъзна веднага думите му. Бунт? От зеленоземците?
— Невъзможно — рече тя. — Немислимо. Чините от форт Райзън се пръснаха като ударена с чук чиния пред армиите ни, а селяните се предадоха без борба. Не биха се осмелили да ни се противопоставят.
— Чиниите се чупят лесно — каза Абан, — но оставят след себе си хиляди парченца, която могат да ни порежат, ако не внимаваме.
Стомахът ѝ се сви. Тя си пое дълбоко дъх и намери центъра си.
— Какво се случи?
— Шараджите в седем чински села са подпалени — рече Абан. — Едновременно, при звука на роговете, обявяващи края на Алагай’шарак, докато всички воини и най-големите ний’шаруми са навън.
— Децата? — попита Иневера.
Най-големите ний’шаруми, момчета на дванайсет или повече години, се използваха като наблюдатели или куриери между Пазачите в Алагай’шарак, но най-младите момчета, между седем и единайсет години, би трябвало да спят в казармите.
— Изведени са преди пожарите — отвърна Абан. — Както красиянските деца, така и чинските. Даматите, които са ги наглеждали, са били брутално избити.
Иневера стисна зъби. Всичко беше заради децата. Събирането им за Хану Паш беше най-трудното изискване, което красиянците бяха поставили пред чините, след като те се бяха подчинили и бяха опрели чела в земята пред даматите.
Чините бяха готови да се бият заради децата си. Тя се зачуди колко ли време се бяха срещали тайно, за да планират това. А още по-коварно бе отнемането на красиянските деца, които бяха достатъчно малки, за да им пречупят волята. Отгледани като чини, те щяха да се превърнат в ценни шпиони за зеленоземците.
Седем пожара. Седем села. Нищожна частица от стотиците села из Дара на Еверам, но въпреки това значителен брой. Свещено число. Едва ли беше съвпадение.
— Кои племена са ударени? — попита тя, макар да се досещаше за отговора.
— Шунджин, халвас, канджин, джама, анджха, баджин и шарач — отвърна Абан. — Седемте най-малки. Онези, които ще пострадат най-силно от загубата на шараджа и ний’шарумите.
Иневера не се изненада. Враговете им ги бяха проучили добре.
— Заловихте ли виновните? — попита тя.
Абан поклати глава.
— Не са мои, че да ги залавям, дамаджа. А шарумите все още се опитват да попречат на разпространяването на пожарите. Виновниците са изчезнали в нощта.
„Нощта, от която се страхуваха, преди да се появи армията ни — помисли си Иневера. — Ние ги научихме да се изправят срещу нощта, а сега те се обърнаха против нас.“
— Казваш, че пожарите още горят — рече Иневера. — Как успя да получиш информацията толкова бързо? Преди дамаджите, които управляват тези села, и преди самия андрах?
Абан се усмихна и помръдна с рамене.
— Имам свои контакти във всяко село в Дара на Еверам, дамаджа, и им плащам добре за новини, които биха ми донесли печалба.
— Печалба? — попита Иневера.
— В хаоса винаги може да се открие печалба, дамаджа. — Абан погледна към Ашия. — Дори ако човек трябва първо да откупи живота си.
Иневера махна с ръка и Ашия се оттегли, като се скри в сенките. Не напусна стаята, но за миг дори Иневера я изгуби от погледа си.
— След колко време ще научат дамаджите за това? — попита тя.
Абан сви рамене.
— Най-много след час. Вероятно по-скоро. Ще се лее кръв, дамаджа. Реки от кръв, когато не успеят да открият виновните.
— Какво те кара да смяташ, че няма да успеят? — попита Иневера, макар да бе съгласна с него.
— Минаха повече от шест месеца, откакто ги завладяхме, дамаджа, и местните дамати дори не говорят езика им, камо ли да разбират културата им — отвърна Абан. — Вместо това им наложихме нашия език и нашия начин на живот.
— Начинът на живот на Евджаха — рече Иневера. — Начинът на живот на Еверам.