Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

С други думи част от обяснението, че Евразия се е оказала основното място за одомашняване на диви бозайници, се изразява в следното: този континент е предлагал и най-много кандидати, с които е можело да се пристъпи към въпросния процес, а и много малко от тях са изчезнали от лицето на Земята през последните 40 000 години. Но цифрите в Таблица 9.2 подсказват, че не бива да бързаме със заключенията. Да, процентът на действително одомашнените кандидати е най-висок в Евразия (18%), но пък е крайно скромен в Субсахарска Африка (чисто и просто 0% от цели 51 кандидати!). Особено учудващ е големият брой африкански и американски бозайници, които никога не са били одомашнени, въпреки че това се е случило с техните евразийски родственици или аналози. Например защо са били одомашнени евразийските коне, но не и африканските зебри? Защо тъкмо евразийската свиня, а не американското пекари или трите аналогични вида в Африка? Защо тъкмо петте вида евразийски диви говеда (зубър, бивол, як, гаур и бантенг), а не африканския бивол или американския бизон? Защо тъкмо азиатския муфлон (прародител на днешната овца), а не северноамериканската дългорога овца?

Дали всички тези хора, живели в Африка, Америка и Австралия, са споделяли — въпреки огромните си различия — и някои общи „недостатъци“ от чисто културологично естество, които са им попречили да одомашнят едрите бозайници, но не са били присъщи на евразийците? Например, дали африканското изобилие от едри диви бозайници, които са били по всяко време на разположение на ловците, не е било достатъчен довод за африканците, да не си направят никога труда да се сдобият и с домашен добитък?