Скрутатор [bg]

Механикът се върна обратно.

— Видях ездачи в далечината. Запалих сигнален огън.

— Веднага го угаси, глупако! — Ксервиш Флид опита да се надигне, но само се закашля неудържимо.

— Нужна ви е помощ, сър. Иначе няма да оцелеете.

— Не мога да си позволя да умра…

Той замлъкна. Дори неговата несломима воля не бе в състояние да се противопостави на пълзящата инфекция.

— Тогава трябва да ме оставите да ви помогна, сър — неспокойно каза Ниш. Флид се смяташе за незаменим. Ако това действително бе така, а не проява на арогантност, съдбата на света зависеше от оцеляването му.

— Не мога да рискувам залавяне. Ако баща ти нападне лиринксите, битката ще ни погуби. Аз съм единственият, който може да го спре.

— Откъде знаете какво възнамерява да стори Джал-Ниш?

— Дори и като роб пак си оставах скрутатор, момче — каза Флид, за момент отърсил се от отпадналостта. — И сега пак си оставам такъв. Познавам всички недостатъци на Джал-Ниш. Той се мисли за голям тактик, но всъщност е безумен глупак, жертва на илюзиите си. Ще оцелея, защото трябва да оцелея.

— Той може вече да го е сторил — рече Ниш. — От бягството ни минаха седмици.

— Дори Джал-Ниш не би могъл да накара робите да надскочат ограниченията на човешкото тяло. По това време още ще доближават възловата точка. Върви и угаси проклетия огън.

Нов пристъп на кашлица изкара кръв върху устните му. Страните му бяха позеленели с оттенъка на разложение.

— Върви! — изхриптя скрутаторът.

Ниш отново се покатери върху хълма, където огънят весело димеше. Механикът понечи да отмести един клон, но спря. Ами ако Флид наистина умираше? Но пък скрутаторът беше прав — какво основание имаше Ниш да настоява за правотата на постъпката си, след като в последно време бе вършил глупост подир глупост? Изобщо какво основание имаше, за да поддържа увереност?

Трябваше да го стори, защото скрутаторът се влошаваше. В случая Ниш трябваше да се довери на собствената си преценка, колкото и погрешна да се бе показвала тя в последно време.

Механикът натрупа още пресни клонки, за да подсили пламъка, сетне свали връхната си дреха и започна да отправя димни сигнали. След като стори това десетина пъти, той долепи далекогледа до окото си.

Прашният облак се движеше на югозапад. Увеличението на далекогледа показа, че прахът е изграден от голяма колона войници, която щеше да премине на около левга от хълма. Ниш не спря да размахва дрехата си и да се взира, докато най-сетне малка група не се отдели от редиците и не пое в негова посока.

С нарастващ ужас Хлар наблюдаваше ездачите. Ако тази армия принадлежеше на скрутаторите, очакваха го публични мъчения, които да дадат пример на останалите. Смъртното наказание съответстваше на професията, заемана от осъдения. Впоследствие съдбата му биваше подробно вписана в Историите, за да знаят бъдещите поколения, че справедливостта не може да бъде отклонена.