Скрутатор [bg]

Механикът се отпусна върху един камък и се загледа в земята. Трудно му беше да намери воля да продължи. След случилото се на поляната не бе спрял да се упреква. Не бе спрял и да се оглежда за Юлия, но нея я нямаше. Тя си бе отишла, отнасяйки детето му. Защо Ниш не бе помислил, преди да свали въздухоплава и да опре нож в гърба на Мюли? Защо не бе осъзнал, че Юлия е бременна? Защо, защо, защо?

Скрутаторът изникна.

— Какво има? Не можем да си позволим да спираме на откритото.

Крил-Ниш мъчително се изправи на крака. Болката скочи нагоре към рамото му и се плъзна по бедрения мускул. Стъпалата също го боляха — ботушите се бяха оказали по-тесни от очакваното и вече бяха започнали да го протриват.

На няколко пъти по неочаквано стръмния склон той едва не си разби носа. Флид, изкачващ се далеч напред, не забеляза. При последното поглеждане на Ниш възрастният човек бе изчезнал отвъд хребета.

Чакълен участък поддаде под стъпалото му. Докато се надигаше, механикът зърна нов въздухоплав на хоризонта. От толкова голямо разстояние екипажът не можеше да го забележи, но за всеки случай Хлар остана притиснат към склона, докато машината не се изгуби на юг. Наложи му се да преодолее остатъка от пътя пълзешком — краката го боляха прекалено силно, за да позволят изправяне.

Промъквайки се между две канари, Крил-Ниш забеляза скрутатора да седи в сянката и да яде един от намерените вчера плодове. Флид възторжено облизваше кората — приличаше на дете, задигнало парче медена пита. Яката му бе подгизнала от сок, но той дори не бе забелязал.

— Току-що видях въздухоплав — изграчи Хлар.

— Навърта се от известно време. Не би трябвало да ни притеснява, освен ако онези на борда му не са открили Юлия и не я използват, за да ме следят.

Сред гърдите на Ниш пълзеше студенина, а челото му бе посипано с капчици пот.

— Какво ти е? — попита Ксервиш.

Механикът успя небрежно да махне с ръка.

— Всичко е наред — смотолеви той, притиснал източника на болката. — Дребна рана.

— Къде? — Скрутаторът стана и разкопча ризата му. — Кога я получи?

— Снощи в гората. Един от войниците. Не е сериозно. — Ниш се опита да легне.

Флид беше побеснял.

— Аз ще преценя това. Ти си идиот, Ниш. Защо не ми каза?

Крил-Ниш простена, когато скрутаторът опипа около раната с пръсти, изглежда умишлено груби.

— Трябвало е да се погрижиш за раната още снощи. Сега се е инфектирала. Заслужаваш един сочен ритник в задника!

След като сам изпълни препоръчаната в последното изречение рецепта, скрутаторът грабна манерките им и изчезна.

Поваленият по лице Ниш затвори очи. Падаше му се.

Ксервиш Флид се върна по здрач, разбуждайки механика от трескавия му сън.

— Не исках да рискувам да паля огън — каза той, вече без гняв, — но ще ни е нужна гореща вода. Раната трябва да се прочисти.