![Мечът на тамплиерите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/9/mecht-na-tamplierite-bg-download.jpg)
Мечът на тамплиерите [bg]
- Автор: Кристофер Пол
- Серия: Тамплиери #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-436-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на тамплиерите [bg]». Краткое содержание книги:
— Продължавам да не разбирам защо е чакал повече от половин век, преди да започне това проучване — каза Пеги. — Ако е знаел това през цялото време, не смяташ ли, че щеше да открие съкровището много отдавна?
— Смятам — съгласи се Холидей. — И аз не мога да си отговоря на този въпрос.
След два часа кацнаха на летище „Пунта Делгада“ на остров Сан Мигел. Столицата на острова Пунта Делгада беше малък град — нямаше и петдесет хиляди жители — с безброй черкви и красиви сгради от XVII и XVIII в., които отразяваха богатото минало на архипелага, използван като отправна точка от всеки, който се отправял към Новия свят с надеждата да забогатее. Сега обаче Пунта Делгада бе предимно туристическа атракция.
Настанаха се в „Хотел ду Колежиу“ в центъра на града, хапнаха пикантна рибена супа, за да неутрализират въздействието на сандвича със сирене и фантата, после легнаха да спят и се събудиха чак за закуска на следващата сутрин. Времето бе чудесно: безоблачно небе, ярко слънце, приятен ветрец, полъхващ откъм залива.
— Какъв е планът? — попита Пеги, преди да се нахвърли върху второто си канелено руло. — Да вземем лопати и да започнем да копаем по плажовете?
— В пещерите — каза Холидей и отпи от своето chavena quente, много силно черно кафе. — Те са единственото подходящо място.
— Тук има ли пещери?
— Колкото искаш. Всичките острови са с вулканичен произход и са прорязани от лавови тръби.
— И как ще разберем къде точно да копаем?
— С помощта на логиката — отвърна Холидей. — Повечето пещери тук са добре известни, дори прочути, а на архипелага има дружество на спелеолозите, така поне твърди моят пътеводител.
— Следователно?
— Следователно ще търсим пещери, които никой не е изследвал, а това означава да отидем на Корву, най-малкия и най-отдалечения остров от всички. — Холидей се усмихна. — Да не пропускаме и обстоятелството, че някога Корву е бил известен като Pequento Rocha, Малката скала.
— И как ще стигнем до тази твоя малка скала?
— Можем да вземем самолет, но лично аз предпочитам да я видя откъм морето такава, каквато я е видял и Роже дьо Флор. Затова ще потърсим лодка.
29.
Азорските острови са малък вулканичен архипелаг от девет острова в Северния Атлантик, разположени на хиляда и петстотин километра от Португалия и на хиляда и осемстотин от Сейнт Джонс, Нюфаундленд. В епохата на великите географски открития и изследването на Новия свят между XV и XVII в. островите били важна спирка от маршрута на корабите, отправили се на запад или завръщащи се в Европа с помощта на капризните ветрове. По-важните населени места били три: Пунта Делгада на остров Сан Мигел, Ангра ду Ероижму на остров Терсейра и Орта на остров Фаял. През последните сто години на архипелага не е регистрирана вулканична дейност.
Най-западният остров е Корву с площ от едва седемнайсет квадратни километра. На острова има само едно селище — Виа Нова ду Кампу, с население от около триста души. Корву, наречен Малката скала, е всъщност рухнал вулканичен кратер или калдера. Земеделието осигурява единственото препитание на местните. През половината от времето островът е обгърнат в мъгли, а калдерата е забулена от ниски облаци. Най-западният край на острова, в който неуморно се разбиват вълните на Атлантика, представлява наниз от обрулени от вятъра и морето скали, преливащи в стръмните склонове на стария вулкан.
В селцето има една странноприемница със седем стаи, един ресторант, един бар и едно барбекю под открито небе, което дели малко оградено пасище със стадо пъстри кози със зъл нрав. Корву се намира на двайсетина километра от Флореш, най-близкия му съсед, и на повече от двеста километра от Орта, най-близкия по-голям град.
На втория ден от пристигането си Холидей и Пеги взеха самолета от Пунта Делгада до Фаял и се заеха с издирването на лодка или корабче, което на следващата сутрин да ги откара до Корву.
Орта се оказа хълмисто градче с петнайсетина хиляди жители, разположено покрай два малки залива, разделени от поредния вулкан, които образуваха пристанището. Разполагаше със спортен бар, няколко очарователни ресторанта, магазини за сувенири и занаятчийски изделия, а край сравнително модерния кей бе хвърлил котва поредният второразреден круизен кораб.