Шестата жертва [bg]

Глава 134

Не познавах нещастника, проснат гол на масата пред Клеър. Знаех само, че смъртта му беше свързана с трагедията на „Дел Норте“. Клеър беше свалила скалпа на пациента като чорап, беше срязала горната част на черепа му и беше извадила мозъка.

Държеше куршум с палеца и показалеца.

— Първо е минал през нещо друго, сладурче — осветли ме Клеър. — Може би през дърво. Каквото и да е било, е намалило скоростта на куршума, но човекът все пак си е отишъл.

Обадих се на Джейкъби, който ми каза:

— Нали знаеш, Боксър. Разкажи му, но бъди лаконична.

После ме прехвърли на шефа.

Разказах на Трачио най-същественото: че Уей Фонг, трийсет и две годишен строителен работник, е починал тази сутрин. Че от месец е бил на поддържащи системи в болница „Лагуна Хонда“ с куршум в главата, който не е било възможно да се извади, защото операцията е щяла да го убие. Че куршумът в главата му е от деня, в който Алфред Бринкли е стрелял на ферибота.

— Шестият му изстрел е бил напосоки — казах аз. — И в крайна сметка е убил Уей Фонг.

— Имаш ли номера на мобилния ми телефон? — попита Трачио.

Обикновено спокойните ръце на Клеър потрепериха, когато слагаше куршума в прозрачния плик. После и двете залегнахме над бумагите и аз се обадих в лабораторията.

Чух как Клеър се обърна към мъртвеца, проснат на масата й:

— Господин Фонг, скъпи, знам, че не ме чувате, но искам да ви благодаря.

Патфайндърът на Клеър беше точно до входа за линейките. Преместих дрехите й, взети от химическото, и се настаних до нея.

— Стана като с убийствата на Чарлс Мансън — казах, докато отбиваше по улица „Хариет“. — Две убийства: на Тейт и на семейство Лабианка. Два полицейски екипа работили седмици наред, докато установят, че убийството е извършено от един и същ човек. Така и сега. Екипът на Маклийн е работил по случая с Фонг и е стигнал до задънена улица.

— Докато Фонг не умря. Всичко у тебе ли е? — попита ме Клеър.

— Да.

Парчето от куршум беше в горния ми джоб. Оръжието в запечатан хартиен плик се намираше между краката ми. Отбихме от шосе 280 към „Сизър Чавес“, а после продължихме към корабостроителницата „Хънтърс Пойнт“. Там в една сиво-синя бетонна сграда се помещаваше лабораторията по криминология.

Клеър паркира под една от трите палми, които се извисяваха на паркинга като постови.

Изскочих от колата още преди да дръпне ръчната.