Шестата жертва [bg]

Глава 122

— Изпуснахте много, като не чухте заключителната реч на Юки — каза Синди, сложила приятелски ръка на рамото на Юки и широко усмихната към мен и Клеър. — Беше трепач!

— Това вероятно е непредубеденото мнение на пресата? — попита Юки, леко се изчерви и прибра косата си зад ушите.

— Не, по дяволите! — засмя се Синди. — Говоря от свое име. Неофициално.

Бяхме в „Макбейнс“ срещу Съдебната палата, и четирите бяхме извадили мобилните си телефони на масата. Сидни Макбейн, която ни обслужваше и беше дъщеря на собственика, ни донесе четири чаши и две големи бутилки минерална вода.

— Вода за всички? — каза Сид. — Какво ви става, дами? Това е бар, ако ме разбирате.

Отговорих, като посочих с пръст всяка една от нас.

— Нещата стоят така, Сид. Работа, работа, работа. — После посочих Клеър и казах: — Бременна и на работа.

Сидни се засмя и поздрави Клеър, взе ни поръчките и се запъти към кухнята.

— Той наистина ли чува гласове? — попитах Юки.

— Може би. Много хора чуват гласове. Само в Сан Франциско са от пет до десет хиляди. Може неколцина такива да има и сега тук, в бара. Обаче не съм ги видяла да стрелят. Може и Фред Бринкли да е чувал гласове. Но във въпросния ден? Според мен е бил наясно, че върши престъпление.

— Копеле! — каза Клеър. — Това е изказването ми като очевидец и жертва.

И денят изникна в съзнанието ми с ужасяваща яснота. Видях окървавената палуба и чух писъците на пътниците, а и си представих колко уплашена е била Клеър, че умира. Спомням си как прегръщах Уили и благодарях на Бога, че последният изстрел не го е улучил.