![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
— Ходиш на терапия?!
— Дали би помогнало? Не. — Засмя се. — Ами вече знаеш какво изпитвам. Това е почти достатъчно.
Беше трудно завръщане до Съдебната палата. Разговорът не вървеше, докато не получихме сигнал за намерен труп в Тендърлойн. Работихме заедно по случая след работно време и следващата смяна. Беше приятно, сякаш бяхме работили заедно от години.
Точно в девет вечерта се сбогувах с Рич и му казах, че ще се видим на другата сутрин. Тъкмо отключвах вратата на колата си, когато мобилният ми телефон иззвъня.
— Сега пък какво? — измърморих.
Чух изпукване, после дълбок резониращ глас се понесе от телефонната слушалка по начин, който ме изправи на нокти.
— Научил съм се да не изненадвам въоръжен полицай пред дома му, русокоске. Така че… предупреждавам. Този уикенд съм в града. Имам новини за теб. Много искам да те видя.
Глава 126
Звънецът на вратата иззвъня.
Натиснах копчето на интеркома, казах, че идвам, и се затичах надолу по стълбите. Гледачката на Марта — Карън Трибел — стоеше пред вратата. Прегърнах я, а после се наведох, за да прегърна Марта.
— Ти й липсваше, Линдси — каза Карън.
— Така ли смяташ? — отвърнах засмяна, а Марта скачаше и лаеше и направо щеше да ме повали.
Седнах на прага, Марта с лапи на рамото ми ме ближеше по лицето.
— Тръгвам си. Виждам, че имате нужда да останете насаме — извика Карън и се спусна по стъпалата към старото си волво.
— Почакай, Карън, качи се горе. Имам чек за теб.
— Няма нужда! Следващия път — каза тя, хлътна в колата си, чиято врата се затваряше чрез придърпване с въже, и запали двигателя.
— Благодаря! — извиках аз, докато тя ме подминаваше с колата си и ми махаше.
Отново насочих вниманието си към моята любимка.
— Знаеш ли колко те обичам? — пошепнах в мекото ухо на Марта.
Очевидно знаеше.
Изтичах с нея до горе, сложих си шапката и якето и си обух спортни обувки. Минахме по улиците, които толкова харесвахме, после тичахме по Деветнайсета към Рек Сентър Парк. В парка се стоварих на една пейка и гледах как Марта лудува. Правеше големи щастливи кръгове, душеше се с другите кучета и очевидно се чувстваше чудесно.
След известно време се върна на пейката и седна до крака ми, сложи глава върху клина ми и ме погледна с големите си кафяви очи.
— Радваш ли се, че си у дома? Напочива ли се?
Потичахме в по-бавно темпо до вкъщи, изкачихме стълбите. Нахраних Марта с голяма купа сочни мръвки и влязох под душа. Докато се завия с хавлията и си изсуша косата, Марта беше заспала на леглото ми.
Беше се унесла дълбоко, клепачите й потрепваха, челюстта й помръдваше, лапите й се движеха в някакъв удивителен кучешки сън.
Дори не повдигна клепач, докато аз се гласях за срещата с Джо.
Глава 127
Ресторант „Биг 4“ се намира горе на Ноб Хил точно срещу катедралата „Грейс“. Името му идва от четиримата барони на железниците, облицован е с тъмно дърво, декориран е с цветя и е с пищно осветление. Според някои от най-лъскавите списания ресторантът се славеше и с най-добрия готвач в града.
Предястията ни бяха сервирани: Джо си беше поръчал гъши дроб, а аз се бях изкушила от круши в масло с прошуто. Обаче не бях толкова ангажирана с ордьовъра, че да не видя блясъка в очите на Джо и да не отбележа, че не спира да ме гледа.
— Имах някои глупави идеи, Линдс — каза той, — само не ме питай какви са били.
— Разбира се, че няма да питам — засмях се. — Не и аз.
Боднах хапка козе сирене с лешник и я оставих да се разтопи в устата ми.
— След много задълбочени размишления… Наистина, русокоске, дълбоки… Измислих нещо и смятам да ти го кажа.
Приключих и оставих сервитьора да отнесе чинията ми.
— Слушам те.
— Добре — каза Джо. — Знаеш за шестимата ми братя и сестри, знаеш как сме израснали в Куинс. Знаеш, че баща ми винаги е отсъствал.
— Пътуващ търговец.
— Точно така. Платове и галантерия. Пътуваше по източното крайбрежие и отсъстваше шест дни седмично. Понякога и повече. На всички ни липсваше много, но най-много липсваше на майка ми. Тя беше щастлива с него. А после, един ден той изчезна — каза ми Джо. — Винаги се обаждаше вечер, преди да си легнем. Обаче този ден не се обади. Майка ми телефонира в полицията, която го откри на другия ден да спи в колата си пред някакъв автосервиз извън малко градче в Тенеси.