Шестата жертва [bg]

Фред остави пневматичния пистолет на плота, заключи вратата на кухнята след себе си. После разгърна албума, показа на майка си снимките на Лили в бебешки дрешки, на Лили с мама, Лили с детския си бански костюм.

Фред гледаше как очите на Елена се отваряха все по-широко, когато той взе акварелния портрет на Лили и разби стъклото в плота.

— Не!

— Да, мамче. Да, госпожо. Тези изображения са мръсни. Ужасно мръсни.

Той отвори миялната машина и натъпка албумите в долната част, акварелния портрет — в горната. После затвори вратата на миялната машина, след като беше натъпкал цялата колекция от снимки на покойната си обожествена сестра и нагласи таймера на пет минути.

Чу как часовникът затиктака.

— Алфред — каза майка му и стана, — не е смешно.

Фред я бутна обратно на стола.

— Водата няма да потече още пет минути. Единственото, което искам, е да ме удостоиш с цялото си внимание за четири минути. После ще извадя безценните ти албуми.

Дръпна стол и седна до майка си. Тя го погледна по начина, с който му демонстрираше пълното си пренебрежение и който бе намразил за цял живот.

— Не съм приключил с изказването си в съда от онзи ден — каза той.

— Имаш предвид деня, в който наговори онези гнусни лъжи — отвърна му тя, извъртя глава към миялната машина и стрелна с очи заключената врата на кухнята.

Фред извади от джоба си пистолета берета, който беше взел от пазача. Освободи предпазителя.

— Искам да си поговорим, мамо.

— Не е зареден.

Фред се усмихна, после стреля в пода. Лицето на майка му посивя.

— Сложи си ръцете на масата. Хайде. Искаш си снимките обратно, нали?

Фред грабна едната ръка на майка си и я сложи на масата, опря пневматичния пистолет до ръкава й и натисна. Щрак.

После закова ръкава й от другата страна. Щрак-щрак.

— Виждаш ли? Какво си мислиш? Че ще те нараня? Не съм луд, нали знаеш.

След като обездвижи първия ръкав, той закова и другия, майка му подскачаше при всяко щракване и сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

Копчето на миялната машина се извъртя малко с изтичането на поредната минута.

Тик, так, тик.

— Върни ми снимките, Фред, само те ми останаха…

Фред доближи устни до ухото на майка си. После пошепна театрално.

— Излъгах в съда, мамо, защото исках да те нараня. Исках да ти покажа как се чувствах аз през цялото време.

— Нямам време да те слушам — каза Елена Бринкли, леко си дръпна ръцете, платът на блузата се обтегна.

— Имаш време. Днес ще стане дума за мен, разбираш ли? — каза той и продължи да забива пирони до лактите й.

Щрак, щрак, щрак.

— Истината е, че исках да мърсувам с Лили, а вината за това е само твоя, мамо. Защото ти превърна Лили в секскукла с тези къси полички, лакирани нокти, високи токчета. Тя беше на дванайсет години. Какво си мислеше? Че ще я накиприш така, без някой да поиска да я оправи ли?