Тайната порта [bg]

Хрумна й една мисъл и тя се обърна към Гюлбахар:

— Къде седи старата фаворитка на султана? Не мисля, че някога съм я виждала.

— Имаш предвид Хандан кадън ли? Майката на принц Ахмед?

— Да, Хандан. Мисля, че така се казваше.

— Тя никога не идва тук — сви рамене Гюлбахар. — Вече не. И не мисля, че някой я вижда, освен валиде султан.

Някъде откъм дъното на коридора до тях достигнаха звуците от загряването на акробатичната трупа — далечен тътен на барабани, жалостивият глас на свирка. И в този момент залата отново онемя, и този път тишината беше по-дълбока и гробовна отпреди. Всички се изправиха на крака. Никой не смееше дори да си поеме дъх, когато вратите в двата края на залата се отвориха едновременно. От входа към харема се появи валиде султан, а от противоположната страна — самият султан. Срещнаха се точно в средата на залата, където султанът поздрави майка си, след което заеха местата си.

Едва тогава Силия зърна Ханза. Беше се промъкнала незабелязано след валиде и сега се приближи, за да заеме мястото си до Силия. Около тънкото й вратле имаше огърлица от скъпоценни камъни, на ушите й блестяха два диаманта във формата на круша — очевидно плячката от следобедния й труд. На фона на бледото дребно личице на Ханза камъните изглеждаха абсурдно, почти безвкусно, като евтините боклуци, които продаваха за бедните на пазара. Изражението й беше толкова отровно, че още неизречен, поздравът на Силия секна в гърлото й.

Сега, когато всички бяха заели мястото си, представлението започна. Първи дойдоха музикантите и се настаниха върху рогозките на пода — една жена свиреше на цимбали, друга — на мандолина, трета — на свирка, а четвъртата носеше две малки барабанчета. Непосредствено след тях, с подскоци и превъртания, се появи трупата на акробатите — странни, варварски изглеждащи създания, с тъмна кожа и мазна черна коса, която всички носеха спусната по раменете им. Носеха къси, прилепнали по телата им жакети, които оставяха раменете и ръцете им голи, и странна дреха, приличаща на панталон, изработена от фин памук, която при бедрата се издуваше, а от коленете надолу прилепваше по краката им. Някои вървяха на ръцете си, други се премятаха назад, извивайки гърбовете си в чудати форми, други обикаляха наоколо с колела.