Тайната порта [bg]

В хамама вече имаше към двайсет жени. Докато лежеше, Елизабет забеляза и други детайли. Симетрията на лопатките на едно от телата, красивите гърди, изящните кости на челюстта и на раменете. Чифт перфектни малки крачета.

„Господи, виж се само! Престани!“ Смеейки се на себе си, Елизабет се обърна по гръб и се вторачи в купола на тавана. Беше пронизан с малки процепи във формата на слънца и луни, през които нахлуваше дневната светлина — дори унилата сива светлина на днешния ден. Тялото й се изпълни с чувство на неизразимо удоволствие. Значи го е правил Синан, нали? Нали така й беше казала Хадба?

Затвори очи, опитвайки се да си спомни различни дати от този период, но вместо това в главата й нахлу споменът за непознатия, когото бе видяла в Малта Киоск. С леко раздразнение тя отвори очи, като че ли за да избута тази мисъл назад. „Не бъди смешна! Той не е твой тип!“ Спомняше си го добре — едър мъж, не дебел, но доста едър. Мъж с присъствие. И при мисълта за него една още по-мощна мисъл се промъкна неканена в ума й — ами ако той можеше да ме види сега? — следвана веднага от толкова силен еротичен залп, че й се наложи да затаи дъх.

Към нея се приближи една от жените с шарените кърпи на главата. Хвана Елизабет за рамото и без да говори, я поведе към един от фонтаните във формата на раковина. С пламнали бузи Елизабет я последва послушно. Жената й направи знак да седне на стъпалото до фонтана. Първо започна да я залива с големи количества вода, а след това да я търка бързо с дебела кесия за баня.

Жената работеше бързо, движенията й бяха отривисти до грубост. Вдигна ръцете на Елизабет и една по една изтърка подмишниците й, тялото й, гърдите й и корема й. Когато Елизабет се опита да й помогне, тя пусна рязко ръцете й край тялото й и хвана главата й, като че ли беше ядосана, докато Елизабет не започна да се подчинява на неизречените й команди и да стои неподвижна и послушна.

Де да можеше да ме види той сега! Този път Елизабет си позволи да се задържи малко по-дълго на тази приятна мисъл. Представи си погледа му върху нея, онзи изумителен, еротичен поглед… И в този момент за неин голям срам бе отново разтърсена от желанието. Господи, какво ми става? Едва не се разсмя на този абсурд, на тази своя друга, разблудна същност.

Жената вече бе започнала да й мие косата. Водата струеше над нея на блестящи дъги. Падаше върху очите и ушите й, прилепвайки косата й за гърба на дълги черни кичури. Усети пръстите на жената върху скалпа си, а после главата й бе дръпната назад толкова силно, че тя примигна. Остри нокти започнаха да търкат главата й, но на моменти толкова силно, че беше почти болезнено. А после, след още няколко обилни заливания с вода, жената изчезна.