Абсолютен контрол [bg]

Той свали въображаемата пушка и набра някакъв номер.

- Тя е тук.

- Разбира се, че е там - отвърна Питър Бригс. - Приключвай и можеш да разчиташ на повишение.

Джолана вдигна капака на централната конзола и извади пиринчена табакера. Имаше още малко време, преди да я убие, а не се сещаше за по-добър начин да го прекара. Отвори табакерата с палец, избра си тънка и стегнато навита цигара и я запали. Джолана не докосваше алкохол и повечето наркотици, но понякога си позволяваше по малко качествен джойнт. Дръпна силно и тръсна пепелта от огънчето през прозореца. Задържа дима в дробовете си, докато усети, че очите му се насълзяват, гърдите му се издуват, а главата му се замайва и му става топло. Този сорт марихуана се казваше „Тройно Б“ от „буден, бдителен и боен“. Отпускаше те, нещата изглеждаха по-нормално, но и леко те приповдигаше, за да си нащрек и съсредоточен.

Той издиша.

- О, да - въздъхна Джолана и през очите му заигра разноцветна дъга. Той мигна и тя изчезна. - Ето това е тревица.

Джолана посегна да си дръпне отново, но размисли. Един път беше повече от достатъчно. Не знаеше какво беше искал Джоузеф Грант от г-н Принс. Помисли си, че сигурно е нещо около сделката с Мериуедър от миналата зима. Тогава беше доста стресиращо време за всички в компанията. Господин Принс беше стегнал юздите на всички, за да е сигурен, че УАН ще завърши придобиването, а Бригс пък беше вдигнал всички от охраната на бойна нога. Имаше доста задачи - проникване тук и там, демонстрация на физическа сила, такива работи. Тогава Къртицата започна да снима онези клипчета с децата.

Също оттогава Джолана беше започнал да върви стабилно нагоре по стълбицата на йерархията. Бригс беше дал да се разбере, че работата му е да защитава г-н Принс и компанията му. Говореше за УАН като за страна, а не като за корпорация. На Джолана това му харесваше. Той беше човек, който предлага своята вярност безрезервно, а УАН представляваше всичко, на което се възхищаваше. Беше могъща, влиятелна, уважавана, а най-хубавото беше, че не съдеше за хората по цвета на кожата им. В УАН се ценяха постиженията. Важни бяха способностите.

Ако работата му налагаше да застреля федерален агент, добре тогава. За него това беше да убие враг, задачата не беше по-различна от това да елиминира бунтовник в Ирак. Или си с УАН, или си срещу нея. Освен това Джолана си беше патил от ФБР. За него тази задача беше шанс за разплата - да уравновеси везните на правосъдието, така да се каже. И ако работата му изискваше да се погрижи за друг проблем, значи щеше да се погрижи.

Той погледна часовника си и видя, че жената стои в кафенето вече цял час. Това не беше положително развитие на нещата. Той имаше ясна представа какво правеше тя вътре и беше сигурен, че г-н Бригс нямаше да е доволен, когато разбере.