Панаир на суетата (роман без герой)

При срещите на кредиторите той се държеше към Седли с такава жестокост и високомерие, че това едва ли не сломи сърцето на разорения нещастник. Забрани всякакви срещи между Джордж и Амелия — като застрашаваше младежа с анатемосване, ако наруши заповедта му, и хулеше клетата невинна девойка като някоя най-подла и най-изкусна хитруша. Едно от най-важните условия при гнева и омразата е, че трябва да разпространявате лъжи против обекта на ненавистта си и сам да им вярвате, за да можете, както вече казахме, да бъдете последователни.

Когато големият удар дойде — обявяването в несъстоятелност, излизането от къщата на Ръсъл Скуеър, постановлението, че всичко е свършено между нея и Джордж — че всичко е свършено между нея и любовта, между нея и щастието, между нея и вярата й в света, — едно грубо писмо от Джон Озбърн й обясни с няколко сурови думи, че поведението на баща й е такова, щото всички връзки между семействата трябва да се скъсат, — когато, значи, последният удар дойде, той не я разтърси тъй силно, както родителите й, както майка й очакваше (тъй като Джон Седли бе потънал само в развалините на собствените си работи и на собствената си погазена чест). Амелия прие новината бледа и спокойна. Това само потвърждава мрачните предчувствия, които тя отдавна изпитваше. То бе само прочитането на присъдата — присъдата за престъплението, в което отдавна бе виновна — престъплението да обича когото не трябва, да обича прекалено и против разума. Тя и сега не разкриваше мислите си повече от по-рано. Сега, когато се бе убедила, че всяка надежда е отлетяла, тя едва ли бе по-нещастна от по-преди, когато чувствуваше, но не смееше да признае, че всичко е свършено. Така че тя се премести от голямата къща в малката, без да усети някаква разлика; през повечето време си стоеше в мъничката стая, вехнеше мълчаливо и чезнеше ден след ден. Не искам да кажа, че всички жени са такива. Скъпа мис Булък, аз не мисля, че вашето сърце ще се сломи по този начин. Вие сте една здраво разсъждаваща млада жена с правилни възгледи. Не се осмелявам да кажа същото и за себе си; сърцето ми е страдало и, трябва да призная, преживяло е страданията. Но има някои души, тъй нежно устроени, тъй деликатни и тъй крехки!

Когато старият Джон Седли мислеше за връзката между Джордж и Амелия или намекваше за нея, той вършеше това с неприязън, която беше почти толкова голяма, колкото проявената от мистър Озбърн. Той хулеше Озбърн и семейството му, като ги наричаше безсърдечни, зли и неблагодарни. Никоя земна сила, кълнеше се той, не би го принудила да омъжи дъщеря си за сина на такъв злодей. Той заповяда на Еми да изгони Джордж от ума си и да му върне всички подаръци и писма, които някога е получавала от него.