Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
За късо време Оливър отново изпадна в онова състояние на безсъзнание, в което тъй дълго бе пролежал. После, сепнат от пълзяща болка в сърцето, която сякаш го предупреждаваше, че ако продължава да лежи там, непременно ще умре, той стана на крака и се опита да върви. Главата му бе замаяна и той се люшкаше напред-назад като пиян. Оливър обаче продължаваше да се тътре напред, с клюмнала на гърди глава, без да знае накъде отива.
И сега чудновати и объркани мисли, подобни, на призраци, се блъскаха в главата му. Струваше му се, че продължава да върви между Сайкс и Кракит, които се препираха ядосано, дори самите им думи звучаха в ушите му. И когато се стресна от усилието, което правеше да не падне, Оливър откри, че и той им приказва. Сетне пак се виждаше самичък със Сайкс, затътрил се напред като през предишния ден, а когато подобни на сенки хора минаваха край тях, той чувствуваше как разбойникът стиска китката му. Внезапно се сепна от няколко револверни изстрела. Във въздуха се понесоха високи викове и крясъци, светлини блестяха пред очите му и докато някаква невидима ръка го носеше напред, той чувствуваше как всичко наоколо е само шум и глъч. Докато всички тези видения се носеха бързо пред него, той усещаше някаква неопределена болка, която непрестанно го мъчеше и изтощаваше. Така той се клатушкаше напред, като почти механично пълзеше между пречки на дървени порти или през дупки в оградите от жив плет, изправени на пътя му. Най-сетне-стигна — един път. Тук дъждът заваля тъй силно, че го пробуди.
Той се огледа наоколо и забеляза, че недалеч се издига къща, до която вероятно би могъл да стигне. Може би хората там щяха да се съжалят над него. А ако не стореха това, той, мислеше си, ще е по-добре да умре близо до човешки същества, отколкото из пустите полета. Оливър събра всичките си сили за последно изпитание и насочи разтрепераните си стъпки към къщата.
Като се приближи към нея, обхвана го чувство, че я е виждал и по-рано. Той не помнеше нищо от подробностите й, но очертанията и видът на постройката му се виждаха познати.
Градинската стена! Той бе паднал на колене върху тревата отвътре и бе помолил двамата мъже за милост. Това бе същата къща, която се бяха опитали да ограбят.
Когато разпозна мястото, Оливър усети да го обхваща такъв страх, че за миг забрави болката си и мислеше само за бягство. Да бяга! Та той едва се държеше на крака. А дори и да разполагаше с всичките сили на дребното си детско тяло, къде би могъл да избяга? Той бутна градинската порта. Тя не беше заключена и се люлееше на пантите си. Той повлече нозе през моравката, покачи се по стълбата, почука леко на вратата и изгубил всякаква сила, се свлече до една от колоните на входа.
Случи се така, че по това време Джайлс, Бритлс и тенекеджията, след умората и ужасите на нощта се подкрепяха с чай и закуски в кухнята. Вярно, че мистър Джайлс нямаше обичай да си позволява твърде голяма близост с по-нискостоящите слуги, към които се отнасяше по-скоро с надменна учтивост, която, задоволявайки суетата им, не можеше да не им напомни за издигнатото му положение в обществото. Но смъртта, бедствията и разбойническите нападения правят хората равни. Така че мистър Джайлс седеше с протегнати нозе пред кухненския огън, облегнал се с лявата си ръка на масата, а с дясната илюстрираше подробното си описание на грабежа, което слушателите му (особено готвачката и камериерката, участнички в суматохата) следяха задъхани от любопитство.
— Часът беше около два и половина — каза мистър Джайлс — или може би три без нещо, когато се събудих и като се обърнах в леглото си, ето как (тук мистър Джайлс се обърна на стола си и дръпна върху себе си покривката на масата, за да представи одеяло), стори ми се, че чух някакъв шум.
На това, място от разказа готвачката пребледня и помоли камериерката да затвори вратата, тя пък помоли Бритлс, той помоли тенекеджията, а пък той, от своя страна, се направи, че не чува …
— Чух някакъв шум — продължи мистър Джайлс. — Отначало си казах: това е илюзия, и се приготвих отново да заспя, когато отново чух шума много ясно.
— Като какъв беше този шум? — запита готвачката.
— Приличаше на дращене — отвърна мистър Джайлс, като се огледа.