Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Тъй е — съгласи се мистър Клейпоул. — Ти не обичаш ли стриди?
— Не много — отвърна Шарлота. — По предпочитам да гледам как ти ги ядеш, миличък Ной, отколкото самата аз да ги ям.
— Божичко! — възкликна замислено Ной. — Колко чудно!
— Ето ти още една — каза Шарлота.
— Не мога повече. Много съжалявам. Ела тук, Шарлота, искам да те целуна.
— Какво! — възкликна мистър Бъмбл втурвайки се в стаята. — Повторете го още веднъж, господине.
Шарлота нададе писък и скри лице в престилката си.
Без да изменя положението си, мистър Клейпоул само благоволи да спусне краката си на пода и изпълнен с пиянска уплаха, впери очи в клисаря.
— Повтори още веднъж това, което каза, мръсен нахалнико! — заповяда мистър Бъмбл. — Как се осмеляваш да изричаш такива думи? А и ти, дръзка негоднице, как смееш да го насърчаваш? Целувки! Фу! — възкликна мистър Бъмбл, обхванат от силно негодувание.
— Аз нямах намерение да го направя — каза със заекване Ной. — Дали желая, или не, тя все ме целува.
— О, Ной! — възкликна с укор Шарлота.
— Точно това правиш, сама знаеш, че го правиш! — възрази Ной. — Непрестанно ме целува, мистър Бъмбл, сър. Щипе ме под брадичката, моля, сър, и все току ме гали!
— Тишина! — извика строго мистър Бъмбл. — Слез долу, госпожице. А ти, Ной, затвори дюкяна. Мисли му само ако продумаш нещо, преди да се е върнал господарят ти! А когато, той се върне, съобщи му, че мистър Бъмбл е казал да прати утре сутринта след закуска ковчег за умряла просякиня. Разбра ли, господине? Да се целуват! — извика мистър Бъмбл, като вдигна нагоре ръце. — Греховността и разложението между долните слоеве на тази енория са ужасни! Ако парламентът не обсъди отвратителното им поведение, тази държава ще пропадне и устойчивостта на селячеството ще рухне завинаги! — С тези думи клисарят излезе мрачно и величествено от жилището на погребалния деятел.
А сега, след като го проследихме дотук за към дома му и направихме всички необходими приготовления за погребението на старицата, нека потърсим малкия Оливър Туист и разберем дали още лежи в ямата, където го бе оставил Тоби Кракит.
Глава XXVIII
Връщаме се при Оливър и продължаваме разказа за приключенията му
— Вълци да ви раздерат гърлата! — мърмореше Сайкс и скърцаше със зъби. — Бих желал да съм между някои от вас. Тогава още по-дрезгаво ще ми заревете.
Като изръмжа това заплашване с най-отчаяната свирепост, на която бе способен, Сайкс положи тялото на раненото момче на подвитото си коляно и обърна за миг глава да хвърли поглед към преследвачите си.
Сред мъглата и мрака не можеше да се различи почти нищо. Но високите викове на мъжете трептяха във въздуха и лаят на съседските кучета, събудени от звъна на биещата за тревога камбана, отекваше по всички направления.
— Спри, проклети страхливецо! — извика разбойникът на Тоби Кракит, който използвайки добре дългите се крака, бе вече отминал напред. — Спри!
Повторното му извикване принуди Тоби да замръзне на място. Той не бе съвсем доволен, че не се намира на повече от един изстрел разстояние, а Сайкс не беше в настроение да се шегува.
— Ела ми помогни да нося момчето — извика Сайкс, като кимаше ожесточено на другаря си. — Върни се!
Тоби се обърна неохотно, като вървеше бавно, и се осмели да изрази колебанието си със задъхан глас.
— По-бързо! — провикна се Сайкс, като положи момчето в една суха яма до нозете си и извади револвера от джоба. — Само шеги да не си правиш с мене.
В този миг шумът се засили. Сайкс отново се огледа. Той успя да различи, че преследвачите се прекачваха вече през портата на нивата, в която той стоеше, а две кучета тичаха на няколко крачки пред тях.
— Всичко пропадна, Бил! — извика Тоби. — Остави хлапето и си плюй на петите. — Като му даде за прощаване този съвет, мистър Кракит предпочете риска да бъде застрелян от приятеля си, отколкото да бъде хванат от неприятелите си, и побягна с всички сили. Сайкс заскърца — със зъби, огледа се още веднъж, хвърли върху простряното Оливърово тяло наметалото, в което се бе загънал; изтича пред храсталака, за да заблуди преследвачите относно мястото, където лежеше момчето, спря се за миг пред друг храсталак, който му препречи пътя под прав ъгъл, вдигна нагоре револвера си, изпразни го й побягна.
— Хей, хей! — извика отзад разтреперан глас. — Пинчър! Нептун! Върнете се, върнете се!
Кучетата, които, подобно на господарите си, изглежда, нямаха голяма охота към спорта, в който бяха въвлечени, с готовност послушаха заповедта. Трима от мъжете, навлезли вече в нивата, се спряха да се посъветват.