Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
Той все още беше зает с последното си наблюдение, когато мисис Корни влезе забързано в стаята, хвърли се задъхана на стола до камината и като закри очи с една ръка, сложи другата върху сърцето си и пое тежко дъх.
— Мисис Корни — каза мистър Бъмбл, като се наведе над приютската домакиня, — какво значи това, госпожо? Да не се е случило нещо?
— Ох, мистър Бъмбл — извика дамата, — така страшно съм разтревожена.
— Разтревожена ли, госпожо? — възкликна мистър Бъмбл. — Кой е посмял, а? Зная — каза мистър Бъмбл, като прекъсна думите си с вродена величественост, — направили са го тези злобни просяци!
— Ужасно е само като си го помисля! — каза разтреперано дамата.
— Тогава не мислете за него, госпожо — посъветва я мистър Бъмбл.
— Не мога — проплака дамата.
— Тогава пийнете нещичко, госпожо — каза утешително мистър Бъмбл. — Малко от виното?
— За нищо на света! — отвърна мисис Корни. — Не бих могла да сторя това, ох! Най-горната поличка в десния ъгъл, ох! — Като изрече тези думи, добрата дама посочи разтревожено към шкафа и се разтърси от някакви вътрешни спазми. Мистър Бъмбл се втурна към шкафа и като грабна зелена бутилка от поличката, която така несвързано му бе посочена, напълни чайна чашка със съдържанието й и я поднесе до устните на дамата.
— Сега съм по-добре — каза мисис Корни и се отпусна назад, след като изпи половината.
Мистър Бъмбл вдигна набожно благодарствен поглед към тавана и сетне, като свали очите си до ръба на чашата, поднесе я към носа си.
— Мента — възкликна мисис Корни със слаб глас и се усмихна мило на клисаря, докато говореше:
— Опитайте я! Има мъничко, мъничко нещо друго в нея.
Мистър Бъмбл опита лекарството с известно съмнение, млясна с устни, глътна още малко и сложи празната чаша на масата.
— Има много успокояващо въздействие — каза мисис Корни.
— Наистина много успокояващо, госпожо — потвърди клисарят. Докато говореше, той притегли стола си до този на приютската домакиня и я запита нежно какво се бе случило, че е така разтревожена.
— Нищо — отвърна мисис Корни. — Аз съм едно глупаво, лесно възбудимо, слабо създание.
— Не слабо, госпожо — отвърна мистър Бъмбл, като приближи още малко стола си. — Наистина ли сте слабо създание, мисис Корни?
— Ние всички сме слаби създания — каза мисис Корни, като постави въпроса принципно.
— Такива сме — съгласи се клисарят.
В продължение на една-две минути никой не продума нищо. След като изтече това време, мистър Бъмбл потвърди думите й, премести лявата си ръка от облегалото на стола й, където бе стояла досега, и я сложи върху колана на престилката й.
— Ние всички сме слаби създания — каза мистър Бъмбл. Мисис Корни въздъхна.
— Недейте въздиша, мисис Кории — каза мистър Бъмбл.
— Не мога да се удържа — каза мисис Корни. И тя отново въздъхна.
— Тази стая е много удобна, госпожо — заяви мистър Бъмбл, като се огледа. — Като се прибави още една до нея и ще бъде чудесно.
— За един човек ще е твърде много — промълви дамата.
— Но не и за двама, госпожо — възрази нежно мистър Бъмбл. — Е, мисис Корни?
Когато клисарят рече това, мисис Корни сведе глава; и клисарят сведе своята, за да види лицето на мисис Корни. Изпълнена с чувство за приличие, мисис Корни извърна глава и си освободи ръката, за да извади носната си кърпичка, обаче несъзнателно я сложи в тази на мистър Бъмбл.
— Комитетът ви отпуща въглища, нали, госпожо? — запита клисарят, като стисна мило ръката й.
— И свещи — отвърна мисис Корни, отвръщайки леко на стискането.
— Въглища, свещи и жилище без пари — каза мистър Бъмбл. — О, мисис Корни, какъв сте ангел!
Дамата не можеше да устои на този изблик на чувства. Тя се отпусна в обятията на мистър Бъмбл, а той във вълнението си залепи една страстна целувка върху целомъдрения й нос.
— Просто прекрасно от енорийска гледна точка! — възкликна мистър Бъмбл възторжено. — Нали знаеш, магьоснице моя, че мистър Слаут е по-зле тази вечер?
— Да — отвърна свенливо мисис Корни.
— Докторът казва, че дори и една седмица няма да живее — продължи мистър Бъмбл. — Той е началникът на този приют; смъртта му ще отвори вакантно място; това място трябва да бъде запълнено. О, мисис Корни, какви възможности ни се откриват! Какъв случай за съвместно биене на сърца и за водене на домакинство!