![Машината на пространството [The Space Machine - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/8/8/8/mashinata-na-prostranstvoto-the-space-machine-bg-download.jpg)
Машината на пространството [The Space Machine - bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Машината на пространството [The Space Machine - bg]». Краткое содержание книги:
На третия ден беше изстрелян трети снаряд и Амелия заяви:
— Участваме в нашествие към Земята.
— Не вярвам — излъгах я съвършено съзнателно. — Убеден съм, че ще имаме на разположение двадесет и четири часа, през които да уведомим властите на Земята.
На четвъртия ден отново пак по пладне наблюдавахме следващото изстрелване.
С неповторимата си логика Амелия заяви:
— Те действат систематично, а нашият кораб беше първият в предварително подготвената система. Едуард, отново ти повтарям, че участваме в нападение на Земята.
Естествено, ставаше безпредметно да крия своята тайна. Заведох я в коридорите, минаващи по протежението на корпуса и й показах какво бях видял през тясното прозорче. Чудовищата мирно дремеха. Амелия погледна мълчаливо през дупката.
— Налага се, когато стигнем Земята — обади се тя на края, — да действаме бързо. Трябва да се измъкнем от снаряда при първа възможност.
— Освен ако не успеем да ги ликвидираме предварително — отвърнах аз.
— Има ли такава възможност?
— Нали това се опитвам да измисля. Няма начин да влезем в тяхната кабина. — Показах й как е запечатана вратата — Може би ще успеем да прекъснем подаването на въздух при тях.
— Или да пуснем с въздуха някаква отрова.
Приех идеята с радост, защото откакто бях направил откритието си, мисълта за това, което тези противни същества можеха да причинят на Земята, не ме напускаше. Нямах представа как се подава въздух в кабините, но вече бях започнал да се справям с командното табло на кораба и се чувствах по-уверен в силите си.
Не споменах пред Амелия за робите в тяхната кабина, защото сега вече бях абсолютно сигурен, че тук, на борда, има много от тях, но се оказа че не съм предвидил вярно нейната реакция.
Същата вечер Амелия ме попита:
— А къде са робите от Марс, Едуард?
Въпросът беше зададен така направо, че не знаех какво да отговоря.
— В кабината до нас ли са? — продължаваше тя.
— Да — отвърнах аз. — Но вратата е запечатана.
— В такъв случай няма никакъв шанс да ги освободим.
— Поне аз не мога да измисля такъв.
Потънахме в мълчание, защото никой от нас не искаше да говори за тъжната съдба на тези нещастници. По-късно отново отидох, този път сам, до тяхната врата и се опитах да разбера не може ли по някакъв начин да се отвори, но положението беше безнадеждно. Доколкото си спомням, никой от нас не повдигна повече въпроса за робите. За което искрено й бях благодарен.
V
На петия ден от пътуването ни беше изстрелян и пети снаряд. Марс беше вече много далеч, но не беше трудно да различим облака пара.
На шестия ден върху контролния пулт открихме приспособление, което позволяваше да се увеличи контрастът и размерът на картината на екраните. И когато наближи времето за изстрелване на следващия снаряд, успяхме да наблюдаваме процеса относително ясно.
Изминаха още четири дни и през всеки един от тях мощното снежно оръдие изхвърляше по един от своите цилиндри, но на единадесетия ден вулканът изчезна от полезрението ни и белият облак пара вече не се появи.
Не видяхме облак и на следващия ден. Очевидно след десетия снаряд жителите на Марс бяха преустановили изстрелването. Припомняйки си стотиците лъскави цилиндри, разположени в подножието на планината, не можехме да допуснем, че чудовищата ще искат да изпълнят задачата си само с тези десет пратеника. Изглежда обаче, случаят беше точно такъв, защото непрестанно държахме под око червената планета, но не се появи никакъв признак, по който да разберем, че е имало ново изстрелване.
Трудно ни беше да си обясним този факт.
Предполагах, че такъв е бил планът на чудовищата: челен отряд от десет снаряда да нападне Земята и да завладее част от нейната територия; та нали на борда си тези десет летателни апарата носеха общо около петдесет бойни машини, те им бяха съвсем достатъчни. Ето защо смятах, че не бива да изоставяме наблюденията върху планетата и твърдях, че скоро ще започне ново изстрелване на снаряди.
Амелия обаче беше на друго мнение. Според нея прекратяването на действията се дължеше на победа на бунта на планетата и на факта, че революционните сили са взели управлението в свои ръце.
Никой от нас не можеше да докаже предположенията си. Поне засега преселването беше спряло.
Междувременно бяха изминали вече много дни от началото на нашето пътуване и Марс се виждаше на екрана като малка светеща топка, отдалечена на хиляди мили далеч зад нас. Полека-лека интересът ни към нея намаляваше и се насочваше към екрана за предно виждане, на който вече лесно различавахме родната планета: мъничко светло петно, неописуемо и спокойно.