Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Марино предвиди техните страхове. Той разгледа раната на Анафесто, пренесе го в кабината и се върна при другарите си с добра новина: „Раната не представлява никаква опасност!“
Обаче недоволството на венецианците изглеждаше по-ясно изразено. Те искаха смъртта на д’Артенай, когото смятаха отговорен за сражението.
— Ако вие убиете този пленник — извика Марино, заставайки между спасителите си и д’Артенай, — вие все едно, че ще убиете и мене! Убиването на един пленник е подло убийство!
— Кой ви натовари с върховното командуване над нас? — прибавиха от всички страни.
Марино побледня. Той забеляза, че между тия, които бяха отричали да се присъединят към него, се бе породило несъгласие.
Но гневът му изчезна, когато помисли, че на всички тия хора дължи освобождението си.
— Вие имате право, другари — каза той. — Аз се поставих начело без вие да сте ме избрали да ви командувам. Но извинете грешката ми с голямото ми желание за свобода! Вие дойдохте да ме спасите от един неописуем позор и аз съм ви искрено признателен. Но д’Артенай, младият офицер, остава под мое покровителство! Той е изпълнил само дълга си! Аз съм, който го победих и който разполагам с неговата съдба.
— Ние не искаме да имаме около нас никакъв чужд шпионин — прекъснаха го грубо венецианците.
— Бъдете умен, Маринели — добави Оргосо с твърд глас. — Не се противопоставяйте на общото желание!
— Вие трябва да станете наш началник — извика някой от групата — понеже сте най-достоен да бъдете такъв, Марино Маринели, но отстранете този чужд офицер. Ние изискваме той да умре!
— Е, добре, аз ви повторих — заяви героят с треперещ глас, — че не искам да стана комендант с цената на едно убийство.
— Защо се тревожите толкова за мене, Маринели? — извика внезапно д’Артенай, който лежеше вързан на моста. — Задоволете желанието на тия хора! Убийте ме! Не очаквам нищо друго освен смърт!…
— Вие съдите лошо — каза Маринели — за мен и за хората от този кораб! Ние не сме нито ваши приятели, нито пирати. Театърът на нашите борби е другаде. Не сме никога обявявали война нито на вас, нито на управителя на Тулон. Единствената преследвана цел беше моето освобождение! Вашият живот е спасен и аз ей сега ще развържа вашите въжета, понеже галерата изчезна на хоризонта.
Казвайки това, Марино коленичи до д’Артенай и развърза въжетата, които стягаха ръцете му. Мърморенето стана още по-силно.
— Станете, д’Артенай! — извика смелият млад човек — и вие, и другите, чуйте ме! Никой не ме е избрал да бъда ваш водач. Но никой не ще ме принуди да извърша нещо против волята си! Този пленник ми принадлежи. Какво ще възразите?
— Вие може да разполагате с него по угодата си — му отговори един венецианец, — но трябва да му отнемете всяко средство да ни напакости. Ние нямаме доверие в него!
— Животът ви е спасен, д’Артенай — каза Маринели на младия французин, подавайки му десницата си.
Последният, дълбоко покъртен, стисна ръката на своя спасител.
— Вие ще се върнете в Тулон — добави Марино, — след като ние се отбием в някое пристанище. Дотогава вие ще останете с нас на кораба!
— Вие можете да разчитате — каза д’Артенай, — че когато се върна в Тулон, ще говоря за вашето великодушие.
— Аз поемем гаранцията за искреността на моя пленник — каза тогава Марино, обръщайки се към своите хора. — Ще възприемете ли сега моя начин на действие, ако ви обещая, че Франция не ще изпрати никакъв кораб да ни преследва?
Този въпрос изненада повечето от тях. Те погледнаха с учудване този благороден младеж, в чието лице имаше нещо геройско.
— Да — казаха те, — ако Маринели ни поведе, ние ще го слушаме.
— Какво желаете да правите? — попита Фалие съвсем учуден.
— Чуйте ме! Аз сам ще ви донеса от Тулон уверение за това, което ви изтъквам.
— От Тулон? — се разнесе от всички страни. — Вие, вие ще отидете в Тулон?
— Приемате ли ме за ваш началник и заклевате ли се в послушание до часа, когато ще донеса отговора?
— Да, да — му отговориха с ентусиазъм, — ние го искаме и ви се заклеваме.
— Позволете ми да запазя живота на този млад офицер и го задръжте на борда до моето завръщане!
— Да, ние ви обещаваме това.
— Колко сте смел, Маринели! — извикаха Оргосо и Граси. — Вие отивате към гибел, връщайки се в Тулон.
— Не се безпокойте, мои приятели. Готов съм да ви дам един обикновен пример за смелостта, на която съм способен, когато не нося оковите. Искам да отида в Тулон и ще проникна там. Марино Маринели не се страхува от нищо! Той ще ви докаже, че е способен да ви води.
— Вие смятате да се върнете на френския бряг? — запита Фалие, докато д’Артенай гледаше младия венецианец с възхищение. — Размислили ли сте добре, Маринели?