Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Те напреднаха срещу неприятелите, които вече бяха обзети от страх и не можеха да стрелят с техните пушки. Започна се борба, тяло срещу тяло. Французите бяха многобройни, но нямаха началник.
— Върнете се! — викна Марино, нападайки със сабя в ръка най-близкия си противник. — Свалете оръжията си и никой не ще ви закачи!
Една част от войниците изглеждаха разположени да изпълнят това искане. Други, напротив, извадиха сабите си и започнаха да се защищават.
— Вашето предаване е вашето спасение! — повтори Марино. — Но ако се противопоставяте, вие и вашите офицери ще бъдете загубени.
— Чувате ли, другари? — каза на другарите си един едър войник. — Защо ще се пожертвуваме?
— Ако вие се върнете в Тулон — добави Маринели, — вашият комендант сам ще ви похвали, тъй като крал Хенрих е приятел на Венеция!
— Да бъде! Но можем ли да бъдем сигурни, че не ще потопите галерата? — попита същият едър войник.
— Вие имате думата ми! — отговори Марино. — Върнете се и аз ви обещавам, че животът ви ще бъде спасен!
— Ние сме съгласни! — казаха тогава войниците. — Понеже не можем да попречим на вашето бягство, но върнете поне нашия офицер!
— Ние ще запазим д’Артенай като заложник — отвърна Марино. — Предайте оръжието си в ръцете на Оргосо!
— Дайте ни един момент да размислим — казаха те, мърморейки.
Те бяха забелязали действително, че екипажът на тримачтника бе по-малоброен, отколкото предполагаха отначало.
— Нищо подобно — прекъсна го сухо Маринели. — Върнете се веднага или ние ще бъдем безмилостни.
Думите на героя произнесоха живо впечатление върху духа на противниците, още повече, че Фалие и другите рибари бяха скочили върху моста на галерата с пълни пушки.
В този момент, същият войник, който бе казал на другарите си, че няма защо да се жертвуват, хвърли на моста късата си сабя и една част от другарите му последваха неговия пример.
— Назад! — извика Маринели. — Долу оръжията! Или ще освободя от оковите им всички каторжници, които вие сте измъчвали, за да ми помогнат да ви победим.
Всички войници последваха примера, даден им от първите. Марино натовари двама от своите хора да съберат сабите и пушките.
— Вие трябва да бъдете благодарни за нашето великодушие — каза Маринели, напредвайки към средата на галерата. — Понеже вие ранихте тежко благородника Анафесто и убихте един от нашите приятели, ние можем справедливо да поискаме отплата, обаче искаме да докажем на управителя на Тулон, че не му желаем никакво зло! Върнете се в Тулон.
Щом оръжията на войниците бяха събрани на куп, Марино даде заповед да ги оставят на галерата, което не се понрави на Фалие и Оргосо.
— Обаче ние желаем да бъдем сигурни, че вие не ще подновите вашите неприятелски действия. Поради това ще намерите за справедливо, че ще ви отнемем всяко средство да сторите това!
При тия думи Фалие и Оргосо отправиха върху Марино Маринели, учуден поглед. Войниците мълчаливо се запитваха какво ли е това мистериозно решение.
— Понеже желаем да ви върнем, вас и оръжието ви, непокътнати на губернатора — продължи Марино, обръщайки се към обезоръжените войници, — вие ще извършите вашето обратно пътуване вързани. По такъв начин ние ще бъдем сигурни, че не ще подновите неприятелските действия и ще се върнете живи и здрави в Тулон. Без противоречие и без мърморене. Благодарете, че така си спасявате живота.
Войниците почувствуваха целия срам, който означаваше за тях тази мярка. Каторжниците можеха така да си играят с тях и да ги отнесат където си поискат.
— Привържете ги към мачтите и гредите! — изкомандува Маринели на другарите си! — Първият, който се възпротиви, ще бъде мъртъв!
Разлютени от гняв и безпомощност, нещастниците, обезоръжени, лишени от шеф, продължаваха да се подчиняват на волята на Марино.
Щом войниците бяха вързани към мачтите, въжетата и оградата на моста, венецианците се върнаха на техния тримачтник, след като дадоха заповед на каторжниците да гребат към Тулон.
Марино остана прав на края на борда и наблюдаваше дали каторжниците вземат права посока към пристанището, после се върна към своите приятели и им изказа благодарност от цялото си сърце.
Той забеляза, обаче, че техните поздравителни думи бяха изказани, при лошо настроение, с някакво недоволство от разигралите се събития.
Една част от рибарите, а така също и Фалие и Оргосо, бяха на мнение, че не трябва да се оказва милост на войниците от галерата, които бяха проляли кръвта на двама венецианци.