Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Това е нечувано! Трябва да му бъде върната! Къде ще ни заведе следата, за която говорихте?
— Към откриване на един трети обожател на хубавата, Анунциата — отговори инквизиторът Марко. — Той ще открие скривалището на незаконнородения от чиста ревност. Силвио Зиани е получил доверителни съобщения и ни ги докладва.
— И вие знаете името на този обожател.
— Да, нарича се Пиетро; той е рибар от острова Сан Николо.
— Знае ли той къде се намира момичето в този момент? — запита Томасо.
— Това не знаем.
— Може би вашето твърдение не е съвсем точно, дон Марко. Избягвайки от палата на дожа, това момиче не би могло да намери сигурно убежище на острова Сан Николо.
— Няма да ни бъде трудно да го открием — отговори Марко. — Той е бил довеждан вече един път в палата на дожовете и Силвио Зиани му даде богато възнаграждение.
Великият инквизитор позвъни със златния звънец и заповяда на влезлия вратар да въведе двамата полицейски служители Антонио и Франциско.
След няколко минути Антонио се яви. Той беше сам.
— Но къде е твоят другар? — запита главният съдия. — Вие знаете много добре, че винаги трябва да бъдете двама, за да изпълните заповедите ми!
— Знам добре това, господарю — отговори Антонио с покорен тон. — Франциско напусна палата на дожовете преди около един час, придружен от Бонифацио. Но къде са отишли двамата не знам.
Инквизиторите се спогледаха.
— Освен тебе, кой е още в залата за чакане?
— Гондолиерът Себастиано.
— Добре, вземи го със себе си. Той ще те откара на острова Сан Николо, в жилището на рибаря Пиетро — каза великият инквизитор.
— Бившият другар на рибаря Андрея Фарсети — допълни инквизиторът Марко.
— Познавам го, господарю — отговори служителят ревностно. — Познавам Пиетро с черната брада.
— Е добре, постарай се било с хитрост, било с убеждаване и обещания да го привлечеш тук. Той ще те последва с готовност, ако му обещаеш една нова кесия, пълна с пари. Трябва да те последва, чуваш ли?
— Ще направя всичко, за да изпълня вашата заповед! Не трябва ли да употребявам сила? — запита Антонио.
— Само в случай на необходимост. Не трябва да се ожесточава този рибар. Напротив, трябва да се възнагради незабавно за своите показания.
Служителят поздрави тримата инквизитори и напусна залата с черните драперии, за да се отправи към острова Сан Николо.
Той скоро се завърна заедно с Пиетро, много по-скоро, отколкото можеха да се надяват инквизиторите. И наистина, вероломният рибар, привлечен от обещанието за повторно възнаграждение, не се бе поколебал да последва Антонио.
За нещастие надеждите му скоро се изпариха. Но когато се увери в това, беше вече много късно за бягство.
Той не познаваше този страшен съд, освен от разказите, които бе чул за него. По вида на черните завеси, които висяха по стените на залата, и тримата маскирани инквизитори, които седяха пред него, той едва не загуби съзнание. Но той намери смелост да се доближи до масата, покрита с чер плат.
— Вие ли сте рибарят Пиетро от остров Сан Николо, бивш другар на Андрея Фарсети? — запита великият инквизитор.
— Точно така, както казвате, велики господарю — отговори Пиетро с не съвсем сигурен глас.
— Познавате ли Анунциата Фарсети? — продължи великият инквизитор.
Очите на Пиетро се разшириха от удивление.
— Има вече много месеци, откакто не съм я виждал, велики господарю — отговори той.
— Знаете ли къде се намира тя понастоящем?
— Говори се, че е била в палата на дожовете, но че е избягала оттам.
— Вие произнасяте тия думи с много печален тон. Обичахте ли това момиче?
— Защо да отричам това, велики господарю? Да, аз обичам Анунциата от години вече и сега тя би била моя жена, ако този мръсен проклетник Марино Маринели не ми я беше грабнал! Тя му е отдала всичката любов. Вярвам, че мога да отговоря по-точно на вашия въпрос. Тя трябва да е избягала от палата на дожовете, за да тръгне да търси своя Марино.
— Бихте ли могли да ни уверите, че тя е напуснала Венеция?
— Не, господарю, това е просто едно предположение от моя страна.
— Струва ми се, че вие искате да скриете от нас мястото, където се крие тя. Напротив вие имате всичкия интерес да ни го посочите. Тази кесия, която съдържа петдесет екю, ще бъде ваша собственост, ако ни кажете самата истина.
При тия думи великият инквизитор вдигна скъпоценната кесийка и раздрънка съдържанието й.
— Разбира се аз съм беден и бих желал да спечеля тия пари, велики господарю — отговори Пиетро с блеснали очи. — Но не мога да изпълня желанието ви, защото наистина не знам какво е станало с това момиче.