Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
— Къде е предавателят? — запита той.
— Какво?
— Предавателят. Проследяващото устройство. Какво използват хората ти да те проследят? Не ми се прави на невинна. Ти ме предаде.
Тя се сви разтреперана.
— Грешката ти, Оливия — заяви той, — е, че смяташ всички красиви жени за лукави предателки, каквато си ти.
Сурая. Трябва да беше тя. Кучката под прикритие се оказа и двоен агент под прикритие.
— А сега е време да пропееш.
Ферамо дълго влачи Оливия след себе си през нисък тесен тунел, като си светеше с фенерче. Когато се препъваше, той опъваше въжето, сякаш бе магаре. Тя се опита да се измъкне от положението и да го наблюдава отстрани. Опита се да си припомни обучението си в имението, но вместо това видя Сурая ехидно да я инструктира в тайните на занаята — изкуството на тайниците, криенето на филми в кранчета на тоалетни, размяна на куфарчета с непознати, даване на тайни сигнали чрез полуотворени прозорци и подреждане на вази с цветя. Вероятно беше се забавлявала искрено. Вместо това Оливия се насили да си припомни Житейските правила.
Нищо не е нито толкова хубаво, нито толкова лошо, колкото изглежда. Гледай откъм добрата страна на нещата, а ако не стане, погледни откъм смешната им страна. Сети се как разказваше на Скот Рич, че е соколът на Ферамо, и си представи как щеше да се смее той, ако я видеше сега — мулето или вързаната коза на Ферамо. Все още имаше шанс. Все още не беше мъртва. Ферамо беше луд, нестабилен и следователно нещата можеха да се променят. Ако искаше да я убие, щеше да я убие в пещерата. Може би тя ще успее да го убие първа. Разполагаше с цял арсенал в сутиена си.
В следващия миг удари главата си в скала. Ферамо изруга и задърпа въжето. Тунелът завиваше остро. Видя светлина, въздухът се промени и… и… замириса на море! Когато очите й се нагодиха към новата светлина, видя, че тунелът се разширява в пещера. В нея имаше водолазно оборудване, спретнато подредено по рафтове и куки: резервоари, гумени костюми, регулатори.
На борда на „Ардичи“ Скот Рич наблюдаваше радара и наближаването на моторен катер.
— Рич? — Размазаните интонации на Литвак забръмчаха от високоговорителя. — Получих съобщение. Какво става?
— Открихме предавателя на двайсет мили западно от Суакин. Плюс един дружелюбен рашайда, който твърди, че ще ги заведе на коне при Оливия срещу петдесетачка.
— Петдесетачка?
— Тя е при Ферамо. Потвърждавам го. Отивам там.
— Трябва да останеш на „Ардичи“. Ти командваш разузнавателната операция.
— Именно. Аз командвам операцията. Имаме нужда от хора на място. Отивам.
— Знаех си, че рано или късно ще дойдете на моето мнение — обади се гласът на Уиджет.
— Млъкнете — отсече Скот Рич. — Трябваше отдавна да сте в леглото.
Ферамо изтегли вързаната Оливия на три метра под водата без въздух. Заприлича й на крокодил, който потапя плячката си под водата и се връща при нея, щом огладнее. Ферамо й даваше да диша от резервния си регулатор, когато му скимнеше. Беше налудничаво, но хубаво. Трябваше да съсредоточи цялата си психическа енергия върху контрола на дъха си — да го изпуска бавно и да не го задържа. Това забави ритъма й и изчисти ума й от паниката. Ферамо беше прав. Около нея се разкриваше най-красивият подводен пейзаж, който беше виждала. Водата беше синя и кристална, видимостта — поразителна. Дори на тази дълбочина скалите бяха червени, а по посока на открито море забеляза коралови колонии, издигащи се от бездната. Улови погледа на Ферамо и му се усмихна, направи О с палец и показалец, за да покаже одобрението си. В очите му забеляза искрици топлота. Протегна й резервния регулатор и й даде още въздух. Направи й знак да го задържи и заплуваха заедно напред, като споделяха въздуха, следваха линията на скалите и по нищо не се различаваха от влюбена двойка. Може пък всичко да се оправи — каза си тя. — Може да успея да го спечеля отново.
Масивна коралова скала като пиедестал стърчеше от брега, поддържана от нисък и тесен сталактит, разяден от течението. Ферамо й направи знак да се потопи и да плува под скалата. Беше страшничко: между скалата и дъното имаше само около метър. Ферамо плуваше пред нея, издърпа резервния регулатор от ръката й и внезапно стъпи на дъното, горната част на торса му видимо влезе в скалата. Оливия погледна нагоре и ахна. Над нея имаше четвъртит отвор към бяла стая, осветена с електричество.
Ферамо се набираше на ръце да влезе в стаята. Оливия потърси дъното с плавниците си, изправи се и показа глава над повърхността, смъкна маската, отметна коса и жадно задиша.