Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
Часове по-късно Оливия щеше да си припомни, че дори на този етап, в плен и с вързани очи, беше проявила идиотско неразбиране на сериозността на положението си. Ако беше по-малко унесена в приключенията си, можеше да се опита да даде някои аванси на добрия Мохамед, да притисне малко по-силно талията му с ръце, да се пооблегне на него, да посвири на струйката на алчността на рашайда към лъскави предмети, като му предложи златни монети от колана си „Долче и Габана“. Но тя бе замаяна от жегата и часовата разлика, развълнувана и оптимистична. Въображението й преливаше от представи за предстоящата среща: Ферамо с бутилка изстудено шампанско „Кристал“ и бедуинско пиршество, подготвено за края на пътя й — може би пир на светлината на факли с танцьорки, ориз с екзотични подправки и три различни вида френски вина в шатра, напомняща за туристическите атракции на Маракеш, описани в каталога „Конде“.
Когато усети, че преминава от слънце на сянка, изпита облекчение. Когато доброто ченге Мохамед скочи от коня и й помогна да слезе и тя, макар краката й едва да издържаха тежестта й, а вътрешните части на бедрата й толкова да я боляха, че сигурно щяха скоро да почернеят, Оливия засия от радост. Чу гласове, мъжки и женски. Замириса й на мускус и усети женска ръка да улавя нейната. Ръката я поведе напред. Оливия усети докосването на меки дрехи до ръката си. Жената сложи ръка на тила й и я натисна да се наведе, но Оливия удари главата си в някаква скала. Ръката я тласкаше напред. Движеше се през тесен и нисък вход. Тя залиташе несигурно напред, усещаше, че земята стръмно слиза надолу и разбра дори през превръзката на очите си, че наоколо цари мрак. Въздухът бе хладен и влажен. Миришеше на застояло и плесен. Жената свали ръка от врата на Оливия. Когато Оливия се изправи в цял ръст, леките стъпки на жената се отдалечиха. Едва когато Оливия чу скърцането и грохота на тежък предмет, преместен зад гърба й, разбра какво става.
За първи път в живота й спри, дишай, мисли не свърши работа. Сакът й бе останал у Мохамедите. Когато закрещя и се вкопчи в превръзката на очите си, една ръка злобно я зашлеви през лицето и я отхвърли към скалата. Намираше се в капан под земята без храна или вода, в компанията на един луд.
52.
Е, поне не съм сама, помисли си тя и се насили да погледне откъм добрата страна, докато лежеше в калта и се мъчеше да се изправи, проверявайки с език дали всичките й зъби са на място. Заборичка се с превръзката.
— Остави я!
Сърцето бясно заби в гърдите й, дишането й стана плитко и неравномерно. Гласът беше на Ферамо и все пак не звучеше като неговия.
— Пиер? — извита тя и се опита да седне.
— Putain! — долетя отново смразяващият глас. — Salope15.
И стовари отново ръка върху лицето й.
Това я разяри.
— Ох! — каза тя, смъкна превръзката от очите си и яростно замига в мрака. — Какво, за Бога, си мислиш, че правиш? Какво ти става? Как се осмеляваш? Ще ти хареса ли, ако аз те ударя?
Измъкна иглата за шапки от панталона си и почти се изправи, когато чу изплющяване на камшик и усети пронизващ удар през ръката.
— Спри! — изкрещя тя, втурна се към неясната фигура в тъмнината и заби иглата в плът, опита се да улови камшика, преди да отстъпи няколко крачки.
Очите й вече бяха посвикнали с мрака. Ферамо бе клекнал пред нея, облечен в шарените роби на рашайда. Лицето му беше ужасно, устата се отваряше и гърчеше, очите бяха безумни.
— Добре ли си? — Съвсем неочаквано думите й прозвучаха нежно. Оливия винаги трудно се разделяше с представата си за човечност у другите. — Какво ти е? Изглеждаш ужасно.
Посегна внимателно и докосна лицето му. Усети, че той се успокоява, като погали бузата му. Вдигна ръката си към нейната, хвана я, приближи я към устата си и започна да суче.
— Ъъъ, Пиер — обади се тя след малко, — мисля, че това е достатъчно засега. Пиер? Пиер? Какво мислиш, че правиш?
Измъкна пръста си от устата му и започна да си разтрива ръката.
Изражението му опасно се промени. Изправи се, надвеси се над нея, дръпна малкото кръстче от диаманти и сапфири от врата й и го запрати на земята.
— Лягай долу. Лягай по очи.
Сложи ръце зад гърба си. Завърза ръцете й с въже. Дочу се някакво бибипкане.
— Седни.
Започна да прекарва пластмасов детектор покрай нея. Взе иглата за шапки, колана и чантата над задника й, съдържаща фенерчето и несесера за оцеляване. Дръпна втората обица, онази с ампулата цианид от ухото й, измъкна пръстена с острието от ръката й и го захвърли на земята. Хвана блузата й и я раздра, така че кръглите триончета паднаха на земята и се затъркаляха във всички посоки.
15
Курва! Мръсница! (фр.) — Б.пр.