Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
Започна да се потапя, като си сложи маската, и изчисти регулатора, докато се спускаше, но Ферамо се пресегна и я улови за китката. Тя изпищя от болка, когато той изви ставата й. Усети, че губи съзнание и потъва в благодатна забрава. Въздухът излизаше от жилетката й, тежестите я дърпаха надолу, регулаторът беше изтръгнат от устата й. После изведнъж над нея се чу могъщо гракане и бучене, над водата светнаха ярки прожектори. Една фигура се гмурна към нея, тъмен силует в призрачно зелената вода. Хвана я, разкопча колана с тежестите и я издърпа към светлината.
— Сокол, друг път — прошепна в ухото й Скот Рич, когато излязоха над водата, прихванал я със силни ръце около талията. — По-скоро попова лъжичка.
Но в този миг Ферамо отново изригна над водата като кит в документален филм на ВВС и посегна към тях с кинжала.
— Плувай сама за секунда, малката — рече Скот, грабна китката на Ферамо и го лиши от съзнание с един-единствен удар.
Оливия нервно надзърна надолу от хеликоптера. Скот Рич беше още във водата, опитваше се да върже уловения в коша Ферамо, но завихрянето на мотора го отпращаше встрани.
— Остави го — извика му Оливия по радиото. — Качи се горе. Той е в безсъзнание.
— Ти мислеше така и последния път — долетя отговорът на Скот.
Оливия се вкопчи в ръба на отворената врата и се загледа за хищници в светлия кръг върху водата.
— Дръжте, госпожо — изкрещя пилотът Дан и й подаде пистолет. — Ако видите акула, застреляйте я, но се опитайте да не улучите специален агент Рич.
— Благодаря, че ми казахте.
Изведнъж зад гърба им откъм брега се чу глух гърмеж и почти веднага на таблото се включи сирена.
— Божичко! Да го вземем, да го вземем веднага! — развика се Дан, когато една ракета освети небето около него.
— Скот! — изкрещя Оливия, когато морето пред тях сякаш се превърна в огромно огнено кълбо и изхвърли въздушен мехур, който накара хеликоптера да се завърти.
Оливия едва дишаше, но секунди по-късно намръщеното лице на Скот се появи над ръба на вратата и хеликоптерът се стрелна нагоре и извън обхвата на пламналото море.
Потеглиха обратно към самолетоносача. Беше горещо като в сауна. И Скот, и Оливия бяха вир-вода мокри. Никой от двамата не поглеждаше към другия. Оливия беше само по бельо и тениска на Военноморските сили на САЩ, която й бе подхвърлил пилотът. Знаеше, че ако опре буза в топлата кожа на врата на Скот или почувстваше грубата му силна ръка да погали кожата на бедрото й, щеше да изгуби контрол над себе си.
Избухване и поредица от силни удари разтърсиха хеликоптера.
— Дръж се, скъпа — рече Скот, — удариха ни. Дръж се здраво.
Удареният хеликоптер се затресе и сякаш спря на място. После ужасяващо се втурна напред и запада право надолу, като ги запрати на пода. Чу се силно звънтене на метал и внезапно подскочиха. Скот запълзя към нея, хвана я, когато двигателят заскърца, а пилотът се бореше да овладее машината. Под краката им Оливия видя как тъмна вода се носи към тях, после по-светлия цвят на небето, после пак водата. Пилотът ругаеше:
— Трябва да катапултираме, трябва да катапултираме!
Скот я прегърна силно, притисна главата й към гърдите си, опита да се върнат на седалката, като викаше в микрофона над нея:
— Така, Дан, задръж го. Ние сме добре, вдигни го малко нагоре, ще се справим. — После се обърна към Оливия над рева и тракането. — Дръж се за мен. Каквото и да стане, просто се дръж колкото можеш по-здраво.
Когато се озоваха на метри над водата, Дан внезапно, като по чудо, възвърна контрола си над машината. Няколко мига се крепиха едва-едва, стабилизираха се и отново се издигнаха.
— Пфу, извинявай, народе — рече Дан.
В прилив на облекчение и адреналин Оливия вдигна глава и се взря в сивите очи на Скот Рич. За една изумителна секунда й се стори, че видя сълза, после той страстно я притегни към себе си, устните му търсеха нейните, нежни ръце се пъхнаха под тениската на Военноморските сили на САЩ.
— „Кондор“ на петстотин метра пред нас, сър — обади се Дан. — Да се приземим ли?
— Защо не направиш още едно кръгче? — промърмори Скот в микрофона.
Оливия стоеше на огромната палуба на самолетоносача, разпитана, изкъпана и нахранена и гледаше за последен път спокойните води и звездното небе, когато Скот Рич изникна от сенките.