Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
— АУ, СЕРИОЗНО ЛИ? ГОРКО МИ.
— Мишлех ши… Мислех си, че всички вече сте чули за ръжена. Миналата шедмича… седмица, де, тя щеше да откъсне носа на един караконджол.
Смърт се позамисли дали това е осъществимо практически.
— Ще дам на Гауейн неговия чорап — сподели намеренията си детето, — после ще се върна да гледам.
И изтупурка от стаята.
— АМИ СЕГА… СЮЗЪН!
Време беше да повика подкрепленията.
Сюзън влезе заднешком, стиснала почернял чайник. Имаше още някой. В слабата светлина на свещите синята линия на острието се отразяваше от едно стъклено око.
— Виж ти, виж ти… — Тийтайм се загледа невъзмутимо в Смърт. — Неочаквана среща. Посещаваме роднините си, а?
Мечът бръмчеше тихичко, описвайки малки кръгове във въздуха.
— Отдавна се питам — продължи убиецът замечтано — дали е възможно да бъде убит Смърт? Мечът е специален, а поне тук действието му е извън всякакво съмнение… — Той се ухили. — И никой няма да го сметне за убийство. Вероятно ще ме похвалят за гражданска доблест. Моля ви да се изправите, сър. Вие вероятно най-добре си знаете имате ли слаби места, но Сюзън непременно ще умре. Затова на ваше място не бих опитвал трикове в последния момент.
— АЗ СЪМ ПОСЛЕДНИЯТ МОМЕНТ — напомни Смърт.
Тийтайм го обикаляше предпазливо.
В съседната стая се опитваха да надуят съвсем тихичко свирка. Сюзън погледна строго дядо си.
— Не помня някой от двамата да е искал шумна играчка.
— ТРЯБВАШЕ ДА НАМЕРЯТ В ЧОРАПА ИМЕННО ТАКАВА ИГРАЧКА. ИНАЧЕ С КАКВО ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ В ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА СУТРИНТА?
— А, тук имало и деца — засмя се Тийтайм. — Защо не се досетих по-рано? Повикайте ги.
— Как пък не!
— Това ще бъде много поучително за тях. Ще им помогне в развитието. А когато противникът ти е Смърт, няма как да не си отредиш ролята на добрия герой. — Насочи меча към Сюзън. — Казах да ги повикаш!
Тя се озърна с надежда към дядо си. Той кимна. За миг едната му очна кухина просветна. Само така умееше да намига.
„Измислил е нещо. Нали е способен да спира времето?“
— Гауейн? Туайла?
Приглушеният шум оттатък спря. Два чифта боси крачета зашляпаха по пода и две сериозни личица надникнаха в занималнята.
— Влезте, влезте, мили дребосъчета с хубави къдрички — подкани ги снизходително Тийтайм. В погледа на Гауейн проличаха стоманени отблясъци.
„Поредната му грешка. Ако ги беше нарекъл «копеленца тъпи», щяха да се прехласнат по него. Твърде добре усещат, когато някой им се присмива.“
— Аз залових това чудовище — обясни убиецът — Какво да го правим сега?
Двете личица се обърнаха към Смърт. Туайла си лапна палеца.
— Обикновен скелет — скептично промърмори Гауейн.
— Правилно. Отвратителен ужасен скелет. Много е страшен, нали?
Туайла извади палеца от устата си.
— Той яде бишквитка.
— Бисквитка — по навик я поправи Сюзън. И разклати разсеяно чайника в ръката си.
— Огледайте го хубавичко! — подкани Тийтайм.
— Страшен скелет в черни дрехи!
Май вече усещаше, че настроението се отличава от очакванията му. Изведнъж се вторачи в Сюзън.
— Този чайник май смущава спокойствието ти. Поредното ти хрумване, нали? Остави го на пода, моля те. Съвсем бавно.
— Нищо страшно няма, само купчина кости — презрително се обади Гауейн. — А конярят Уили ми обеща истински череп от кобила. И ще си направя от него шапка, каквато е имал генерал Тактикус, за да плаши враговете. Пък и тоя скелет само си стои, дори не ще да вие. Ти си страшен. Имаш много гнусно око.
— Тъй ли било? Да видим тогава колко по-страшен мога да бъда.
По острието на меча пробягваха сини светлинки.
Ръката на Сюзън докопа съвсем самостоятелно ръжена. Тийтайм забеляза движението и пристъпи зад Смърт с вдигнат меч…
Тя метна ръжена с яростен замах. Парчето метал разцепи въздуха с пукот и остави диря от искри.
Заби се в черната роба и изчезна. Смърт примига. Тийтайм се усмихна.
После се взря унесено в меча. Оръжието падна от пръстите му.
Смърт го хвана, преди да е срязало пода.
Докато се свличаше, Тийтайм не отделяше поглед от ръжена в гърдите си.
— О, не… Няма как да е минал през теб. Толкова ребра!
Туайла отново благоволи да извади палеца от устата си.
— Убива само чудовища.
— Спри времето веднага! — заповяда Сюзън.
Смърт щракна с пръсти. Часовникът в ъгъла не цъкаше.
— Ти ми намигна! Мислех си, че имаш някакъв план!
— РАЗБИРА СЕ. ИМАХ НАМЕРЕНИЕТО ДА НАБЛЮДАВАМ КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ.
— Само толкова ли?
— ТИ СИ ИЗВЪНРЕДНО ИЗОБРЕТАТЕЛНА. И ПОЛУЧИ ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ.
— Какво?!
— АЗ ОБАЧЕ ДОБАВИХ ШУМА И ИСКРИТЕ. СТОРИ МИ СЕ, ЧЕ ТАКА ЩЕ БЪДЕ ПО-ЗРЕЛИЩНО И… УМЕСТНО.