Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Ужасно провинение! — възкликна Ранулф. — Какво би могъл да съгреши един свят абат в едно такова почитано място!
— За миналото ли е говорел? — добави Корбет.
— Не, не, за нещо, станало напоследък.
— И какъв беше този грях?
— Няма да ти кажа.
— Но може ли да попитам? Старият духовник кимна.
— Убийство ли беше? Отрицателно поклащане на главата.
— Лягане с жена?
Отново отрицателно поклащане.
— Кражба? Богохулство?
Очите на брат Люк срещнаха очите на Корбет.
— Какъв грях? — възкликна Ранулф.
— Чел ли си книгата на пророк Самуил? Разказа за Давид? — попита Люк.
Корбет затвори очи. Израелският цар Давид беше обвиняван в много престъпления.
— И Йонатан… — тихо добави брат Люк. Корбет отвори очи.
— Абат Стивън е бил обвинен в непристойно поведение с негов събрат монах!
— Ти dixisti. Ти го каза, служителю.
Древния трябва да беше съгледал как лицето на Корбет се вцепени.
— И това е станало напоследък? — попита Ранулф.
— Съвсем наскоро. — Брат Люк поклати глава: — Бих казал — около месец преди смъртта на абата.
— Той каза ли защо? Как?
— Абат Стивън каза само, че е бил обвинен в това.
— Отрече ли го?
— Не. Казах ви, че само коленичи тук и хълцаше като дете. Каза, че обвинението е било направено в проведен шепнешком разговор в собствената му стая. Опитах се да го успокоя, да облекча душата му, но той внезапно се изправи и си тръгна. Изпратих пратеник след него, но той никога вече не се върна. Моят абат никога не се върна. — Очите на стария човек се напълниха със сълзи. — Сега вече го няма. Боже опази, да се е предал на отчаянието и да е прегрешил срещу Светия Дух, преди да е било извършено онова ужасно деяние! Нека ангелите го отведат в място спокойно и светло. Беше толкова различен… — Старческото лице на Люк имаше отнесен израз. — Знаеш ли, кралски служителю, когато бях по-млад, аз бях лечителят тук. Стивън Д’Обини беше редовен посетител не толкова на църквата, колкото на нашата библиотека. Той обичаше книгите.
— Но защо е дошъл тук? — запита Корбет.
— Дойде с приятеля си, сър Реджиналд.
— И защо е трябвало да посещава „Сейнт Мартин’с“?
— Знаеш ли, служителю — замислено отвърна старият човек, — никога не успях да разбера сър Реджиналд, но ако трябваше да избирам дали Харкорт или Д’Обини да стане монах, щях да избера сър Реджиналд.
— Защо?
— Той беше много стеснителен с жените, те го смущаваха. Мога да ти го кажа, защото сподели това с мен в личен разговор, а не на изповед. — Брат Люк потупа Ранулф по рамото. — Ти си енергичен мъж, нали?
— Слава Богу! — отдръпна се Ранулф.
— И обичаш удоволствията в леглото?
Ранулф не успя да се въздържи и почервеня. Корбет меко се засмя.
— Добре, продължавай! — подразни го старият монах. — Пъргав ли си или не? Някога служех на краля под знамената му. Можех да устоя на всичко, освен на изкушенията на плътта и на голям бокал с кларет. Сър Реджиналд беше различен: той идваше тук, за да потърси помощта ми.
— Импотентен ли е бил? — попита Корбет.
— Имаше си проблеми. Понякога такива провали се дължат на тялото: някаква рана, вредно образувание. Лекувал съм доста монаси през живота си, за да мога да позная причината и да препоръчам някакво лечение. Но понякога причината не е много ясна.
— А при сър Реджиналд?
— И двете, сър Хю. — Старият монах се потупа по главата. — Макар че всичко се дължеше най-вече на фантасмагории на ума.
— Но той се е оженил!
— Знам, знам! — въздъхна брат Люк. — Сър Хю, в това абатство ние имаме монаси с проблеми — как да се изразя? — в отношенията си с жените. След като са били отблъснати от жени, те търсят святост и сигурност зад манастирските стени. Други мъже пък мислят, че такива проблеми могат да се решат от светото тайнство на брака. Сър Реджиналд беше от последните. Обаче — вдигна той костеливия си пръст, — може и да греша. Много мъже се сблъскват с такива затруднения и те често имат временен характер. Единствените, които наистина са знаели истината в този случай, са сър Реджиналд и лейди Маргарет. Навярно си се срещнал с тази достойна жена?
Корбет кимна.
— Съмнявам се дали би споделила, нещо по толкова интимен въпрос.
— А кой е бил монахът, обвинил абата в непристойно поведение?
— Ни дума, ни намек, Червенокоси! Играеш ли комар? — попита внезапно брат Люк, без да изчака отговора. — Ако трябваше да се обзалагам, щях да кажа, че това отвратително обвинение е било тясно свързано с онази проклета погребална могила и, Боже опази, с амбициите на някой от моите братя.