Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Китаецът бе съвсем блед от загубата на кръв. Вампир бе накарал един от войниците да му постави турникет, за да спре кървенето, но въпреки това Тиан Дао Лин едва се крепеше в съзнание.
— Отговаряй! — нареди Вампир и един от хората му тикна микрофона пред лицето на китаеца.
Тиан Дао Лин прошепна паролата. Предупредителната светлина угасна.
В опашката на реактивния самолет се бяха скупчили двайсетина от най-добрите наемни войници, които Вампир бе успял да събере. Бяха прекрасно въоръжени и подготвени и вече си бяха поставили приборите за нощно виждане.
Вампир премести поглед към малкия компютърен екран на съседната масичка. На него се виждаше сигналът на снижаващия се Кораб X.
— Чудесно — промърмори доволно той.
Брегът на скелетите
Носферату държеше пластмасовите банки, усещайки как затоплената кръв ги напуска и преминава в жилите на Некхбет. Отне му само две минути да източи всичката й стара кръв и да я замени с частично замръзналия разтвор, който прочистваше кръвоносната й система и същевременно я поддържаше в стаза. В момента тялото й, до последната клетка, бе охладено до най-ниската възможна температура, при която можеше да се съхрани животът.
Веднага след като й преляха аирлианската кръв, лаборантите започнаха да покачват температурата. Действаха максимално бързо, за да скъсят времето, в което периферните й тъкани нямаше да получат достатъчно кислород. След шейсет секунди четирите венозни пътя бяха изпълнили съдовете й с новата кръв.
Носферату изключи системите и се надвеси над нея. Клепачите й трепнаха, сетне се повдигнаха и на лицето й се изписа объркване. И тогава устните й се разтеглиха в усмивка.
— Моя любов — прошепна тя.
Носферату се наведе и я целуна леко по устните, сетне й помогна да се изправи. Обгърна с ръце раменете й и я притегли към себе си.
— Много време измина, любима, но най-сетне ти дарих безсмъртието, което ти бях обещал. Скоро и аз ще бъда като теб.
Докато Некхбет държеше ръката му, той зае мястото й върху операционната маса. Натрупали достатъчно опит, лаборантите действаха чевръсто и скоро намериха венозните пътища, докато други подготвяха следващата доза от кръвта, която Адрик бе донесъл от Москва.
Един от лекарите приготвяше успокоително, но Носферату го спря.
— Нямаме време за това.
— Какво искаш да кажеш? — попита Некхбет.
— Повярвай ми — погледна я Носферату и в същия миг почувства вледеняващия допир на първите капки от прочистващия разтвор, който бяха започнали да изпомпват във вените му. Пред очите му се спусна черна пелена.
Когато той се свести, Некхбет все още стоеше до масата. Не знаеше дали е заради скритата мощ на аирлианската кръв, или се дължеше на близостта й, но това бе най-великолепното пробуждане, което бе преживявал някога.
Почувства ръката й върху своята и отвори очи. На лицето й се четеше загриженост и това го изненада. Когато вдигна поглед над рамото й, забеляза Вампир, който стоеше зад стъклената врата и ги наблюдаваше внимателно. В ръката си държеше голям куфар и Носферату се досети, че вътре е кръвта, с която се бе сдобил Тиан Дао Лин.
— Имаше атака — обясни тихо Некхбет. — Чух експлозии и стрелба.
Носферату се надигна и спусна крака на пода.
— Очаквах нашият стар приятел да се покаже по някое време.
Некхбет му помогна да се изправи. С всяка изминала секунда силите му се възвръщаха. Вратата се отвори и Вампир влезе, придружен от двама войници с автомати.
— Искам да напуснете стаята — заяви той. Посочи прозореца, зад който се виждаха още четирима войници с автомати. — Те ще се погрижат да не предприемате нищо, докато се подлагам на процедурата. Обърка ли се нещо, наредил съм им да ви застрелят.
Когато преминаха в съседното помещение, откриха Адрик, който стоеше до стената, със завързани на гърба ръце.
— Толкова по въпроса за съюзниците — отбеляза Носферату.
Адрик изруга.
Носферату имаше чувството, че цялото му тяло е обхванато от пламъци. Подпря се отново на Некхбет и тя го прегърна.
Вампир се изправи и раздвижи схванатите си мускули. След това се тупна триумфално с юмрук в гърдите. Разбута лаборантите и изтича по коридора към съседното помещение, където бяха Носферату, Некхбет и Адрик.
— Кога ще се приземи твоят Кораб X? — попита той.
— Какво те интересува? — отвърна с въпрос Носферату. — Получи достатъчно кръв.