Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Те се разделиха и всеки избра по един от „ноктите“, влезе вътре и спря при първия от труповете на аирлианците. След това отвори куфарчето и извади игли, спринцовки, пластмасови контейнери за кръв и портативни помпички от типа, който бе използвал и Тай.
Двамата се заеха да изцеждат от труповете и последните остатъци кръв, съхранена в космическото пространство.
Москва
Вампир наистина имаше дълга ръка. Сателитният телефон на Кокол иззвъня, той допря слушалката до ухото си за момент, после я подаде на капитана.
— Обажда се председателят.
Капитанът се облещи от изненада. Той слуша около минута, като отговаряше само с „Тъй вярно“ и „Ще бъде изпълнено“, после затвори телефона и го върна на Кокол.
— Е? — погледна го очаквателно полковникът.
— Ще нападнем Адрик и ще го унищожим. — Капитанът се извърна и извика на войниците си. Те наскачаха по колите и се отправиха към една от модерните сгради в центъра, където се намираше кабинетът на мафиотския бос.
Полковник Кокол — ветеран от Втората световна война, Студената война и периода след нея, който също не бе особено топъл, междувременно станал доверен шпионин на Вампир в Русия — реши да наблюдава щурма на сградата от съседната пряка. Разполагаше с пряка радиовръзка с всички командири на отряди, както и с образ от подвижни и улични камери.
— Виждам, че апаратурата си я бива — отбеляза той, докато войниците обграждаха сградата.
— Подарък от американците — поясни капитанът.
Докато разговаряха, специално подбрани щурмови групи заемаха ключови позиции. Поне засега не се виждаше и следа от противника. Кокол поклати недоверчиво глава.
— Изглежда прекалено лесно. Тук нещо не е наред.
Първите групи проникнаха в сградата и започнаха да напредват, осигурявайки тила си. Все още не се чуваха никакви изстрели. Цареше пълна тишина.
— На твое място бих изтеглил хората обратно — рече неочаквано полковник Кокол. — Още сега.
Две от групите се качваха нагоре по стълбището, тъй като асансьорите не работеха след прекъсването на електрозахранването в сградата. Три други отряда проверяваха стая по стая първите два етажа.
Капитанът се наведе над рамото на Кокол.
— Не мога да ги изтегля. Искам да отмъстя на тези типове. Гледайте внимателно. Имаме още един апарат, дар от братята американци. Страшно полезно нещо. — Той изломоти нещо в микрофона. Един от хората му спря до близкия компютър и извади някакъв уред от раницата си. Приличаше на органайзер с възможност за включване през устройството за дискети.
— За десет секунди можем да източим цялата информация от харддиска — похвали се капитанът. — Вече се прехвърля. — Посочи компютъра до реда от монитори.
— Казвам ти, че ми мирише на нещо гнило — настояваше Кокол. — Това място е капан.
— Какво?
Кокол се изправи и втренчи поглед в мониторите.
— Изкарай хората си навън. Веднага! — извика той.
— Не разбирам…
— Размърдай се — прекъсна го Кокол. — Адрик е бил готов за тази атака. След като не срещнахме никаква съпротива, значи нарочно ни е пуснал. А щом ни е пуснал, работата не отива на добре. — Още докато произнасяше тези думи, Кокол осъзна, че вече са закъснели.
Един от мониторите блесна ярко, после побеля и се изпълни със съскащия шум от прекъснато предаване. Секунда след това ги блъсна вълната на мощна експлозия, която разклати микробуса.
Кокол не се съмняваше, че всички отряди в сградата са били унищожени на място.
— Провери компютъра! — извика той на стреснатия капитан.
— Какво?
— Провери компютъра!
— За какво?
— Дали е прехвърлена информацията.
Капитанът се настани пред компютъра, стараейки се да не обръща внимание на хаоса, който цареше отвън. Миг по-късно въздъхна облекчено — на екрана трепкаше малка икона, сочеща, че данните са били прехвърлени успешно.
Кокол се съмняваше, че са се добрали до нещо ценно, но смъртта на двайсетина опитни войници ги задължаваше да проверяват всяка, дори най-малката възможност. Той прегледа набързо информацията. Дневно разписание, канцеларски бележки, доставки, часовник, телефонен указател.
Кокол съхрани всичко на дискета. След това се съсредоточи върху доставките от последните два дни. Усмихна се, когато откри информация за важна доставка от Хонконг.