Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Тиан Дао Лин едва намери сили да кимне.
— Къде е кръвта, с която се сдоби? — попита Вампир и отново се отпусна върху смазания крак.
— В моя вертолет — изхриптя Тиан Дао Лин.
Вампир прибра кситоса. С една ръка вдигна ранения нежив и го метна на рамо.
— Да тръгваме тогава.
Околоземната орбита
Двамата астронавти си проправиха път през обгорената палуба и стигнаха до въздушния шлюз на Кораба X. Носеха със себе си кръвта, която бяха изцедили от аирлианските тела. Както бе предсказал Носферату, количеството бе съвсем малко, но пък това бе чиста, аирлианска кръв. Поставиха я в специално подготвения контейнер.
Затвориха въздушния шлюз, пристегнаха контейнера и заеха местата си. С няколко едва забележими тласъка от маневрените двигатели Корабът X се издигна над палубата, напусна хангара и излезе в космоса отвън.
17.
Брегът на скелетите
Адрик се настани на отсрещния край на кръглата маса, срещу Носферату. В средата на масата бяха поставени четири плоскоекранни монитора, всеки от които бе обърнат към съответното кресло. На тях се виждаше кръвната лаборатория, където в момента се обработваше доставката на Адрик от Москва.
— Чух, че щабът ти бил разрушен? — подметна Носферату, без да сваля поглед от екрана. Адрик кимна.
— Да. Нападнаха го хора от ФСБ.
— Защо?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна след кратка пауза Адрик.
Носферату премести поглед към него.
— Зная, че ме смяташ за глупак. Но аз съм по-възрастен от теб. Докладваха ми, че си се срещал с Вампир и че си в постоянна връзка с него. Даваш ли си сметка обаче, че тъкмо той се е опитал да те убие в Москва и че ти е пратил хората от ФСБ?
— Помислих си, че може да стои зад тази работа — призна Адрик.
— Вампир не знае що е чест — заговори замислено Носферату. — Той е като теб. Спомни си какъв беше като Чингис хан. Избиваше всички, които се изпречваха на пътя ти, без милост, без жал. Какво можеш да очакваш от него?
— Аз имам чест — възпротиви се Адрик. — Обвързан съм с нея.
— Как по-точно?
— Вампир ме спаси. Когато моята дворцова охрана се разбунтува и ме захвърли в един дълбок кладенец в подземията на Кремъл, той ме спаси от ужасната съдба, на която бях обречен.
Носферату избухна в смях, а лицето на Адрик почервеня от гняв.
— Не ти ли е хрумвало да го питаш какви ветрове са го довели в Москва точно по онова време?
Изминаха няколко секунди в пълна тишина.
— Дори да имаш чест — продължи Носферату, — не знаеш какво е да обичаш. Това е характерна черта на хората, не на аирлианците. На нея дължат победата си над пришълците. Любовта е по-силна от аирлианския вирус, който живее в кръвта ни.
Преди Адрик да успее да каже нещо, сателитният телефон на Носферату иззвъня. Той го извади, допря го до ухото си и слуша в продължение на цяла една минута. Накрая го затвори.
— Самолетът на Тиан Дао Лин лети към нас. Скоро ще се приземи. Също и моят Кораб X.
В космоса
Корабът X се носеше преобърнат наопаки над планетата, докато екипажът следеше как се движи по зададения предварително маршрут. Бяха излезли на точно изчислената орбита и командирът подаде сигнал за снижаване. Носът на кораба се насочи надолу и той бързо започна да се спуска.
Брегът на скелетите
Един от учените в лабораторията се обърна към камерата и даде знак, че всичко е готово.
— Завършили са с обработката на кръвта, която ни достави — Носферату погледна към Адрик. — Желаеш ли да си пръв?
— Ти си по-старши от мен — отвърна с привидна скромност Адрик. — Твое право е да си пръв.
— Правилно решение — кимна Носферату. — Но няма да стане така. — Той се надигна. Адрик не сваляше поглед от него. — Ако не възразяваш, първа ще е Некхбет. Не е виждала светлина от петстотин години.
Адрик кимна неохотно.
Носферату напусна бетонната стая и се отправи към подземието, за да пробуди любимата си за нов живот.
Околоземната орбита
Корабът X навлезе в атмосферата и пилотът бавно изправи носа. В същото време вторият пилот не сваляше поглед от кръстосаните черти на екрана на компютъра. Натисна едно копче, прехвърляйки цялата система на автоматичен режим. В долния ляв ъгъл се появи червен цифров часовник, който показваше, че до площадката за кацане остават по-малко от четири минути полет.
Въздушното пространство над Брега на скелетите
Вампир погледна към Тиан Дао Лин в мига, когато навигаторите в наземната кула поискаха от тях парола за кацане. Съдейки по агресивния тон, с който го направиха, напълно бе възможно да ги държат на прицел с няколко ракети „земя-въздух“.