Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Сър…
— Да? — попита Вампир.
— Дали пък… — Чон млъкна, защото сателитният телефон на Вампир иззвъня. Вампир слуша в продължение на една минута, без да каже нито дума. После написа някакъв адрес на едно листче и го подаде на Чон.
— Къде е това?
Китаецът погледна листчето.
— Сграда с офиси в центъра. Банка „Пасифик“.
Вампир се надигна.
— Време е да се отбием на кратко посещение при господин Лин.
— Сигурен ли сте…
Погледът на Вампир бе достатъчно уверение. Чон сграбчи своя телефон и изграчи няколко заповеди.
От тавана се чу воят на вертолетен двигател.
Вампир тръгна към вратата.
— Ще ни отнеме няколко минути… — поде Чон, но бе прекъснат от внезапен трясък — прозорците и стоманените щори се строшиха и се разлетяха като шрапнели из стаята. Едно тежко и заострено парче удари китаеца в гърдите и прекъсна няколко големи кръвоносни съда, убивайки го на място.
Вампир реагира инстинктивно и се хвърли на пода. Запълзя надалеч от прозорците, зад които вече се мяркаха тъмни силуети, провесени на въжета. Няколко черни фигури нахлуха в стаята и се втурнаха към Вампир.
Вампир се освободи от ръцете на първия от нападателите и измъкна от пояса си късия меч — верния кситос от времето, когато бе войник в Спарта. Скочи на крака, зае позиция за бой и завъртя острието пред очите на нападателите. Първият, който се нахвърли върху него, бе посечен през кръста. Останалите отстъпиха назад, като се стараеха да са извън обсега на меча.
— Къде е Тиан Дао Лин? — попита Вампир.
Никой не отговори. Вампир реши да действа. Подскочи рязко напред, финтира неочаквано встрани и отсече главата на най-близкия от противниците си. Нахвърли се върху останалите, но в същия миг вратата на кабинета се стовари с трясък на пода и вътре нахлуха още четирима облечени в черно командоси. Следваше ги старец, загърнат с широк черен халат, на който бяха избродирани червени дракони. Той спря и се огледа за миг.
— Спрете — произнесе властно и пристъпи в стаята. — Вампир.
Вампир насочи острието на меча към новодошлия.
— Тиан Дао Лин.
Старецът кимна.
— Не биваше да идваш тук. Трябваше да приемеш предложението на Носферату. — Докато говореше, наследниците му обградиха Вампир.
— Носферату е един безволев и емоционален глупак, който знае само да охка по своята любима — тросна се Вампир.
— Може и да си прав — кимна Тиан Дао Лин.
— Присъедини се към мен.
— В момента не виждам защо трябва да го правя. У мен е част от кръвта, а Носферату ще осигури апаратурата. Ти нямаш какво да предложиш.
— Напротив. Адрик е на моя страна. Тримата ще вземем от Носферату каквото ни е нужно. — Вампир отстъпи едва забележимо назад към бюрото, до което бе оставил раницата си.
Тиан Дао Лин сви рамене.
— Зная, че Адрик е твой шпионин. Предполагах, че крие нещо. Освен това научих, че се е сдобил с онова, което си му заръчал.
— Така е. Не забравяй, че той е с мен, а не с Носферату — Вампир прибра тържествено кситоса в ножницата, докато същевременно незабелязано пъхна ръка в джоба си.
— Все още не съм чул предложението ти — рече Тиан Дао Лин.
— Не съм го отправил — призна Вампир.
— В такъв случай ще наредя да те убият — Тиан Дао Лин се обърна към вратата.
Вампир скочи назад, преметна се през бюрото и тупна от другата страна. Същевременно стисна скрития в джоба му детонатор.
Ревът на изригналата мина, скрита в раницата, бе последван от зловещото тракане на стоманените топки, с които бе заредена бомбата и които се забиваха в стените на помещението, разкъсвайки всичко, което срещаха на пътя си. От удара на взривната вълна дъхът на Вампир секна за няколко секунди.
Той извади кситоса, изправи се на колене и се огледа. Подът бе покрит с кръв и части от човешки тела. Двама от наследниците на Лин все още помръдваха и огласяха околностите с болезнените си вопли. Вампир заобиколи предпазливо бюрото, като внимаваше къде стъпва. С два бързи удара отсече главите на оцелелите, но тежко ранени наследници. Забеляза кървава диря, която се проточваше към вратата, и я проследи.
Устните му се разтвориха в злокобна усмивка, когато зърна Тиан Дао Лин да се влачи по пода в коридора. Десният му крак бе почти откъснат от тялото.
Вампир застигна своя събрат нежив и притисна с подметка кървавата маса, която все още придържаше крака. Китаецът изкрещя от болка.
— Ще го преживееш — успокои го Вампир. — Нали знаеш, че кракът ти ще порасне отново. Но ще изминат много, много години. Казвам ти го от опит. Ако обаче се съюзиш с мен и дойдеш в Убежището, обещавам ти да стане по-бързо.