Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли сте? Ами върховенството на закона? Британците уважават тази идея. От тях сме я взели, по дяволите!
— Няма да стане, Алекс. Преди всичко, ти сам ме осведоми за процедурите по екстрадирането. За тях трябва време. Знам, че сегашният министър-председател е малко неуправляем, но все пак Британия е твърде заинтересована от дипломатическото и военното сътрудничество с Америка, за да ни погоди такъв номер. Екстрадирането не ме плаши. За разлика от онзи Райнхарт.
Кабинетът на външния министър, Рим, Италия
Джузепе Анселмо остави слушалката и няколко секунди я притиска на място, после се завъртя към секретарката си и изрева на италиански:
— Свържете ме с шефа на въздушния контрол. Бързо, ако обичате!
В приемната се развихри трескава дейност и върху телефона присветнаха няколко лампички. Най-сетне звънна сигналът на вътрешната уредба.
— На трета линия, господин министър — съобщи секретарката, добавяйки името и поста на човека отсреща.
Анселмо стовари показалец върху бутона и се представи без излишни любезности.
— Защо вашите хора бавят разрешението за излитане на „Юро Еър“ от „Сигонела“?
Отсреща прозвуча смутен отговор, после го помолиха да изчака.
— Аз… аз си мислех, министър Анселмо, че не бива да го освобождаваме. Затова разрешението бе… отложено.
— Кой ви е наредил да мислите? — попита Анселмо.
— Ами… господин министър, вашите сътрудници ми казаха, че не желаете да го пуснем.
— Моите сътрудници ли? Кой по-точно?
— Вашият заместник Руфоло Росини. Той не каза точно какво да правя, но от думите му предположих, че желаете да се намесим. Звучеше логично.
— Значи предположихте? Да не би въздушният контрол напоследък да се е заел с външната и вътрешната политика?
— Не, господин министър, аз…
— Незабавно пуснете онзи самолет. Изкарайте го час по-скоро от италианското въздушно пространство.
— Но, господин министър, нали Италия се опитва да арестува пътника от самолета?
— След като явно държите да се месите в националната политика, позволете да ви обясня какво желаем и аз, и президентът. Искаме самолетът на „Юро Еър“ и бившият американски президент да напуснат Италия колкото е възможно по-скоро! Само това ни липсваше — световните медии да вдигнат шумотевица по въпроса дали спрямо Харис постъпваме правилно, или не. Ако го задържим, губим. Ако го екстрадираме, губим. Ако го съдим, пак губим. Но ако по своя воля избяга от заповедта, поне ще се измъкнем невредими в дипломатическо отношение. За къде е решил да лети?
— За Лондон.
— Чудесно. Нека англичаните да си блъскат главите. Махайте го от Италия!
— Много съжалявам, господине. Ако разрешите да приключа с разговора, незабавно ще издадем разрешение.
— Погрижете се! И да не сте посмели повече да правите подобни предположения.
Анселмо тръшна слушалката с такава сила, че стресна секретарката си, която надничаше откъм приемната.
— Господин министър?
— Намери Росини и го докарай тук незабавно! Трябва да разбера кой още върти игри зад гърба ми.
Съдът на Боу стрийт, Лондон, Англия
Найджъл Уайт бе обяснил на Джефри Уолас и Джей Райнхарт, че всеки опит за оспорване на заповедта от Интерпол пред съда най-вероятно ще се окаже безсмислен.
— По принцип можем само да слушаме и тихичко да мърморим, освен ако не разполагате с доказателства, че заповедта наистина е фалшива — уточни Уайт.
Сър Уилям Стюарт Камбъл представи перуанската заповед точно както можеше да се очаква. Но далеч по-неочаквано бе внезапното ставане на Найджъл Уайт.
— Моля почитаемия съд да ми разреши да говоря — изрече Найджъл, следейки внимателно как съдията му хвърли строг поглед над полукръглите стъкла на очилата си.
— Мистър Уайт? Какво е вашето мнение по въпроса?
Леко изненадан, Стюарт Камбъл извърна глава.
— От името на Джон Харис, бивш президент на Съединените американски щати — продължи Уайт, — моля съда да изслуша важни доказателства, че разглежданата заповед, макар и наистина издадена от Перу, представлява нарушение не само на британските, но и на перуанските закони.
Съдията свъси вежди и се приведе напред.
— Мистър Уайт, по мнение на съда не е тук мястото да оспорвате обвиненията. Освен това бих добавил, че току-що вие сам потвърдихте произхода на заповедта, а за момента това е единственото, което ме интересува.