Насрещен вятър

— Разговаряхте ли с хората на министър Анселмо? — попита заместник-министърът на правосъдието Алекс Маклафлин.

— Разговарях лично с Джузепе Анселмо. Цялото италианско правителство ликува. — Байър огледа всички около масата. — Добре, първа точка от дневния ред е да укротим онзи пропъден тексаски съдия и да го отстраним от пътя си. На Харис не му трябва такъв адвокат, а и не искам някакъв си провинциален каубой да нахълта в Бъкингамския дворец и да потърси помощ от слисаната кралица, с което окончателно ще обърка положението.

— Объркал ли е нещо? — попита с изненада Маклафлин. — Знам, че малко прилича на карикатура, но разговарях с него и проверих проявите му в международното право преди сблъсъка с комисията по съдебна етика. Не ми се видя глупав. Няколко години е работил с Джон Харис.

За момент държавният секретар се втренчи в Маклафлин.

— Наистина ли?

— Да. И между другото, съсипал е съдийската си кариера, защото се влюбил в една обвиняема, с която, бих добавил, по-късно сключили брак.

— Е, само преди няколко часа този твой влюбчив и способен международен юрист нахълта на Даунинг стрийт десет и на практика притисна британското правителство до стената, настоявайки да узнае какво ще предприемат.

— Следва ли да разбирам, че това не е правилният подход? — попита Маклафлин.

— Шегуваш ли се? — отвърна с усмивка държавният секретар.

— Аз съм юрист, а не дипломат, господин държавен секретар. Без съмнение двамата с мистър Райнхарт споделяме убеждението, че правата линия е най-краткото разстояние между две точки. Не го оправдавам, разбира се.

— И с право. — Държавният секретар възмутено извъртя очи към тавана, после отново огледа групата. — Ако искате, оправдавайте мистър Райнхарт, ваша си работа. Само го махнете от пътя ми. Разбрано? Пратете го на екскурзия, водете го по заведения, купувайте му бисквитки, напийте го… както решите. Стига да не ми се пречка. Случаят не е за аматьори.

Всички кимнаха мълчаливо.

— Добре — каза Байър. — Всемогъщото божество от Овалния кабинет ни изпраща на мисия със задачата да удържаме положението, докато перуанците вдигнат ръце или умрат от старост. Никакво екстрадиране, никакви отстъпки, само дълго, усърдно, отегчително и в крайна сметка полезно трупане на формалности.

— Ами ако британският премиер и министърът на правосъдието не ни подкрепят? — попита Маклафлин.

Американският държавен секретар го погледна в очите.

— Тази вечер сте истински извор на остроумия, нали, господин заместник-министър?

— Просто се питам какво смятаме да правим, ако британските съдебни власти щракнат белезници на нашия бивш президент и с благословията на премиера го пратят да чака самолет за Перу.

— Това никога няма да стане.