Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
30
На борда на „Юро Еър“ 1010
Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия
Вторник, 17:15 ч
Аластър повтори текста на разрешението за излитане и с усмивка се обърна към Крейг, докато натискаше с лявата си ръка бутона на предавателя.
— Контролна кула „Сигонела“, десет десет моли за незабавно излитане.
— Адски си прав — подметна Крейг. — Да се махаме час по-скоро.
— Разбрано, десет десет — отговори от кулата младият военен. — Имате разрешение за незабавно излитане… почакайте малко, сър.
Аластър завъртя очи към кулата.
— Повторете, моля.
Крейг бе започнал да рулира напред, но сега натисна спирачките и задържа самолета малко преди бялата линия, която го отделяше от пистата за излитане.
— Какво става? — попита той.
— Не знам…
Аластър не довърши, защото бе проследил погледа на Крейг надясно. На около километър и половина от тях по отсрещния край на пистата се движеха светлини.
— Коли? — изрече въпросително Аластър.
Крейг кимна.
— Така ми се струва.
В ушите им прогърмя изненадан глас.
— Десет десет, на пистата са излезли неидентифицирани автомобили. Задръжте позицията.
Левият показалец на Крейг натисна бутона за радиостанцията върху щурвала.
— Какво означава това, кула? Какви автомобили?
— Още не знаем, десет десет. Изглежда, че са минали през някой от служебните портали. Изчакайте.
Светлините на фаровете се разтегляха в редица и потегляха право към тях. Две, три, четири коли с тревожно мигащи червени и сини лампи.
— Казано на простонароден език, Крейг, мамка му!
— Подкрепям изказването — отвърна Крейг, като се озърна към Аластър. — Накарай го да ни даде разрешение за излитане.
Аластър кимна и натисна бутона на предавателя.
— Кула, ние поемаме отговорността, но искаме разрешение за излитане при първа възможност.
За двайсетина секунди настана мълчание, после прозвуча предизвикателен глас:
— Разбрано, десет десет, имате разрешение да излетите на свой риск и по преценка на пилота. Внимавайте за самоволно нахлули хора и машини на пистата.
— Свържи се с командир Суонсън по телефона! — нареди Крейг на Аластър. — Знаеш ли номера?
— Да.
Аластър измъкна с едната ръка листче от джоба си, а с другата грабна слушалката на сателитния телефон. Набра номера и зачака. Пред тях колите спираха по централната линия на разстояние шестстотин метра една от друга. Сега всеки опит за излитане би бил равносилен на самоубийство.
Аластър имаше чувството, че е минала цяла вечност, преди командирът на базата да отговори.
— Капитан Суонсън? Обажда се Аластър Чадуик. Имаме проблеми. — Той обясни набързо какво е станало, после се обърна към Крейг. — Суонсън казва, че току-що е научил. Карабинерите са. Излезли на пистата, след като разбили един от служебните портали. — Аластър отново притисна слушалката до ухото си. — Да, сър? — Той помълча, кимайки от време на време. — Разбирам. Ще изчакаме.
— Какво? — попита Крейг.
— Опитва се да се свърже с Рим, за да разбере какво става. Казва, че не е получил нови заповеди.
Най-близката кола отново потегли напред, ускори и когато достигна началото на пистата, рязко спря отстрани. Фаровете сочеха право към кабината на боинга. Крейг видя как вратите на полицейския автомобил се отварят и отвътре излизат неколцина мъже с автомати в ръцете.
Кабинетът на външния министър, Рим, Италия
Когато го повикаха, заместник външният министър Руфоло Росини бе на път към дома си. Той веднага потегли обратно към министерството, където Анселмо го чакаше с лютата ярост на подведен бюрократ.
— Разбрали са ме погрешно, Джузепе.
Преди Анселмо да отговори, секретарката му се подаде иззад ъгъла и размаха ръце.
— Господине, мисля, че трябва да разговаряте с командир Суонсън от „Сигонела“.
Анселмо се завъртя с вдигнат пръст, за да я скастри, но в последния момент се удържа.
— Защо?
— Карабинерите превземат базата.
— Карабинерите… какво?
Тя посочи телефона и Анселмо се хвърли натам, правейки на Росини знак да седне.