Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Малко неща ме изненадват на тази възраст, мистър Райнхарт. Признавам обаче, наистина съм изненадан, че адвокатът на Джон Харис си губи времето тук. Както без съмнение знаете, днес само ще преобразуваме заповедта от Интерпол във временно разрешение за арест. Молбата се внася от името на Лондонската градска полиция и след като първоначалната заповед е законна, едва ли има повод за възражения.
— Разбира се. И все пак дойдох тук, за да възразя.
Стюарт Камбъл леко сведе глава настрани и му хвърли снизходителен поглед, сякаш не можеше да повярва, че е чул нещо толкова глупаво. Той заби поглед в отсрещната стена, тръсна глава, приведе се напред и заговори толкова тихо, че да не чуе никой друг, освен Джей.
— Чувствам се длъжен да ви помогна, драги, за да не се излагате. Това тук е обикновен съд и просто няма публика за вашите протести въпреки целия цирк, който разиграха около случая „Пиночет“. Жалко, че мистър Уолас не ви е осветлил по въпроса, но като американски юрист нямате право да говорите пред съда от името на клиента си. Сигурен съм, че не искате да бъдете порицан от някакъв английски съдия.
— Бил съм порицаван и от най-добрите съдии, сър Уилям. Какво значение има, че този тук носи перука и раздава правосъдие на дребно в една полузабравена юридическа област?
Камбъл вдигна глава и гласът му си възвърна предишната мощ.
— Тъй значи? Добре, само внимавайте да не проявите пред почитаемия магистрат вроденото си високомерие към неговия дребен съд. А, и между другото, районните съдии не носят перуки.
— Това не е високомерие, а реализъм. Говорим за най-основното ниво на английската съдебна система. Ако си спомням добре, преди няколко века щяха да го наричат „съд за общи жалби“, а хората около нас щяха да носят гъски и да се карат за откраднати пилета.
— Не съвсем. Съдилищата за общи жалби са били на доста по-ниско ниво. Но както желаете, мистър Райнхарт. Надявам се да бъде забавно. С удоволствие ще застана срещу вас пред съдията.
— Щом е тъй, довиждане — отвърна Джей и едва удържа усмивката си, докато се връщаше при Джефри Уолас.
29
На борда на „Юро Еър“ 1010
Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия
Вторник, 16:50 ч
Крейг Дейтън погледна часовника си и нервно въздъхна. Бяха приключили рулирането и чакаха с включени двигатели в края на пистата.
— Мисля, че пак загазихме, Аластър — каза той, гледайки кулата в далечината. — Някой нарочно не ни дава разрешение за излитане.
Вторият пилот вдигна вежди многозначително и се озърна към своя партньор.
— И ако ми разрешите да говоря открито, доблестни капитане, това безкрайно ни изненадва, нали?
Крейг го погледна с усмивка.
— Май си позволих да повярвам, че всичко е уредено. Попитай отново.
— Вашето желание е мой свещен дълг, сир — заяви Аластър и натисна бутона, за да поиска за трети път разрешение от наземния контрол.
— Разбрано, „Юро Еър“ — отговори младият служител от базата. — От Рим казват, че все още координират полета. Моля, изчакайте.
— Тук „Юро Еър“ четири две… тоест десет десет, благодаря — каза Аластър и мислено си напомни още веднъж, че позивните им вече са променени с номера на чартърния полет на „Юро Еър“ десет десет. Озърна се към Крейг и забеляза, че командирът е натиснал бутона за повикване на старшата стюардеса.
След трийсет секунди Джилиан отвори вратата на кабината и Крейг й заръча да повика Шери Линкълн.
— Искал си да ме видиш — каза след малко Шери, подавайки глава през вратата.
— Бавят ни с разрешението за излитане, Шери. Мисля, че трябва да позвъня на капитан Суонсън.
Тя се замисли, после поклати глава.
— Просто ни бавят по вина на Рим. Изчакай. Ще се върна след няколко минути. Ако междувременно получиш разрешение, приеми и излитай.
Шери се върна при Джон Харис и му обясни положението, докато търсеше името и телефонния номер, които й бе дал капитан Суонсън. Набра дългата поредица от цифри и зачака. След малко се обади мъжки глас.
— Ало.
— Обажда се Шери Линкълн, помощничка на президента Джон Харис. Бих искала да разговарям с външния министър Анселмо, ако е възможно.
— Моля ви, изчакайте, синьорина — отвърна спокойно гласът.
Отсреща настана мълчание, но не се чуха звуци от прехвърляне на връзката.
— Искахте да говорите с министър Анселмо, нали? — попита мъжът отсреща тъй внезапно, че леко я стресна.