Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Благодаря ти, Стефано. Тоя направо щеше да ми счупи главата.
Степ се усмихна.
— Ето, това са твоите сто парчета.
— Не, моля ти се! Не мога да ги взема!
— Настоявам да ги вземеш, нали ти спечели играта!
— Добре, но тогава ще седнем да пийнем като хората!
Като го видя как се е насвяткал, Степ наистина се притесни.
— Сигурен ли си, че можеш сам да се прибереш?
— Абсолютно, не ме мисли.
— Защото нищо не ми пречи да те изпратя.
— Няма нужда, наистина. Добре съм.
— Както искаш.
— Клаудио, чакай! — провикна се някой. Беше Франческа. — Къде тръгна, няма ли поне да ми кажеш „довиждане“?
— Права си, извинявай. В цялата тая бъркотия…
Тя се вмъкна в колата му и го целуна по устните нежно, невинно.
— Чао тогава. Ела ми на гости някой път. Аз съм тук всяка вечер.
Клаудио я погледна шокиран.
— Разбира се, че ще дойда! — Той затвори вратата, включи двигателя и се отдалечи.
По пътя смъкна стъклото, свежият нощен въздух беше приятен. Пъхна една касета в стереото, запали цигара. „Гледай ти, гледай ти! Какъв удар! Каква мацка…“ Беше неописуемо щастлив, отдавна не се беше чувствал така. Но колкото повече се приближаваше към дома си, толкова по-тъжен ставаше. Замисли се какво ще каже на Рафаела.
Влезе в гаража. Маневрата, която го затрудняваше дори на трезва глава, сега се оказа почти невъзможна. Той слезе от колата, погледна дълбоката драскотина отстрани, изправи съборената моторетка и избоботи:
— Миличката ми Пуфина, надрасках ти веспата…
После се качи вкъщи. Рафаела беше там и го чакаше. Това беше най-ужасният разпит в живота му, по-страшен от разпитите в полицейските филми.
— Как мина?
— Добре, даже много добре. Тоя Стефано е свястно момче, няма от какво да се притесняваме.
— Как да няма, нали той разби носа на Акадо!
— Може да е бил предизвикан, какво знаем ние! Акадо по принцип е адски досаден…
— Ти каза ли му да остави Баби на мира, да не я търси, да не я чака пред училище?
— Абе… не стигнахме до това.
— И какво правихте досега?!
— Играхме билярд. Представи си, скъпа, бихме двама въздухари! Аз вкарах последните две топки и спечелих сто хиляди. Какво ще кажеш?
— Мухльо! Пиян си, вониш на цигари и вместо да го поставиш на място, ти… — Рафаела бясно излезе от стаята.
— Чакай, скъпа…
— Защо, още ли има?
— Степ каза, че ще се дипломира… — излъга той, но без резултат.
„Да му се не види, наистина е ядосана. За нея дипломата е всичко. Така и не ми е прости, че не съм висшист.“ — Умърлушен от последната констатация, Клаудио се завлече в банята, вдигна капака на тоалетната чиния и шумно повърна.
По-късно, докато се събличаше, от сакото му изпадна някакво листче. Разгъна го и на лицето му цъфна блажена усмивка: беше телефонния номер на Франческа! Сигурно го е мушнала в джоба му, докато го целуваше в колата… Тази сцена му напомни за „Папийон“ — в затвора Стив Маккуин получава известие от Дъстин Хофман и го изяжда. Клаудио запомни номера, но предпочете да хвърли листчето в тоалетната — ако беше пробвал да го изяде, щеше пак да повърне. Пусна водата, угаси лампата, излезе от банята и се пъхна в леглото. Остана така, люлян сред чаршафите, все още пиян. „Каква вечер само! Страхотен удар. Бирата, уискито, Стефано… Ами Франческа? — Спомни си черната й коса, медената й кожа, меката й целувка в колата, парфюмът й… Възбуди се. Пак се сети за листчето — това си беше откровена покана! — Още утре ще й се обадя. О Боже, какъв беше номерът?“
Заспа отчаян — вече го беше забравил.
50.
— Бихте ли ги?! — Поло не вярваше на ушите си.
— Прибрахме им двеста хиляди ей така!
— Значи на Баби баща й е печен?
— Страхотен! Франческа каза, че много й е харесал.
— Хм, на мен ми се видя доста смотан.
— Ти пък кога си го виждал?
— Като се върнах у вас да взема Арнолд.
— А, вярно. Той как е?
— Страшен е! Да знаеш, много е умен. Оня ден бях пред нас, хвърлих му лъжицата и той хукна след нея, само че после подгони една кучка. Завалията, май оная даскалица не му е давала да се чука.
Степ спря пред една ниска сграда.
— Тук е. И внимавай, не искам проблеми.
— Да не би аз да създавам проблемите?